Не само това. За Роуз Фиорело работеше една от най-добрите строителни бригади в Ню Йорк и винаги приключваше в срок, а качеството бе безупречно. Партньорството й с дон Салерни бе достатъчно, за да й гарантира уважение.
Роуз не бе имала чести срещи с него. Избягваше да се замесва в аферите му, но не можеше да стои далеч, защото той бе собственик на хотела. И все пак бе сигурна, че баща й не би одобрил това. Салерни бе безскрупулен човек, който прибягваше дори до убийство.
Все пак бе събрала смелост да дойде тук. Джейкъб бе прав. Тя искаше отговори, а не виждаше друг начин да се добере до тях.
— Дон Салерни — промълви Роуз, когато стисна ръката му. Бе готова да се наведе и да я целуне, въпреки че този човек не бе папата.
— Седни, Роуз — посочи й един стол, присви очи и я огледа от главата до петите.
Бе облечена със скромен официален тоалет, светла риза и перлена огърлица, но погледът му я накара да се засрами, сякаш бе по оскъдно еротично бельо като стриптийзьорка.
— Благодаря — каза тя.
— На какво дължа това удоволствие? Да не би чарът ми най-сетне да те е пленил?
Роуз преглътна с мъка. Би предпочела да умре, отколкото да позволи на този човек да я докосне.
— Съжалявам, дон Салерни — тактично отвърна тя, — но наскоро се сгодих.
Салерни се засмя.
— Няма от какво да се боиш, малката.
Роуз се изчерви.
— Auguri20 — каза той. — Италианец ли е?
— Не. Евреин — Салерни се намръщи и Роуз побърза да продължи: — Имам проблем, дон Салерни. Хрумна ми да се обърна към вас за помощ.
Очите му затанцуваха.
— Най-сетне. Питах се кога ли ще ме потърсиш. Неприятности с онова момче Ротщайн в Алфабет Сити?
Роуз пребледня.
— Не, не! Джейкъб Ротщайн е годеникът ми.
За първи път успя да го изненада. Той примигна, а след това избухна в смях.
— Луда жена!
— Става дума за родителите ми. Биологичните — каза Роуз. — Искам да ги намеря.
— Едва ли аз съм този, който би могъл да ти помогне.
— Положението е малко сложно. Ще ви обясня…
Салерни слушаше внимателно. Роуз бе малко изплашена от интереса му към разказа й. Не я прекъсна нито веднъж и дори не вдигна мобилния си телефон, който няколко пъти звънна.
— Струва ми се странно фирма като „Дженъс“ да се откаже толкова бързо.
Той кимна.
— Да. Е, можем да започнем от факта, че си италианка.
— Не сме сигурни в това.
— Личи си от пръв поглед, bellissima.
— Възможно е — усмихна се Роуз. Носеше името Фиорело и би се радвала да се окаже истинска италианка. Това би обяснило жаждата й за мъст…
Салерни се усмихна едва забележимо.
— Въпреки всичко, което пишат във вестниците, все още имаме връзки. Особено в родината, въпреки че там стана напечено… По петите ни тръгват дори жени — направи гримаса на раздразнение.
Роуз не се осмели да проговори. Знаеше, че мафията властва над половин Италия, особено в Сицилия и бедния Юг. Бе направила проучване за пазарите на недвижими имоти в света и бе установила, че не опасността от земетресения и суровият климат са причина за ниските цени в този район в страна от Г8. Никой не желаеше да живее в селище, където властта е в ръцете на Коза Ностра.
— Мога да се обадя тук-там — най-сетне каза Салерни. — Ще ти направя тази услуга. Perche no.
— Grazie — промълви Роуз, — дон Салерни — отново преглътна.
Проницателните му очи моментално доловиха това.
— Има ли още нещо?
Роуз едва събра смелост.
— Да. Ще бъдат въвлечени и сестрите ми. Дон Салерни, те не са от нашия свят… Нали разбирате, когато един дон прави услуга на някого, този човек се превръща в длъжник. Ще ви предупредя, че не можете да вербувате нито сестрите ми, нито мен. Няма да го допусна и няма да върша нищо незаконно…
— Значи не мога да разчитам на вас за помощ, когато прекарвам онези шестдесет кила през Ню Йорк следващия месец? — попита Салерни и се засмя на уплашеното й изражение. — О, bellissima, от теб няма да излезе воин. Ти си жена. С какво би могла да ми бъдеш полезна?
Роуз изпита странно раздразнение, че дон Салерни я подценява. Би могла да стане безскрупулна шефка на мафията, ако искаше…
— Куражлийка си — каза Салерни. — Харесваш ми. Това тук е достатъчна отплата — махна с ръка към всичко в стаята. — Продължавай да го поддържаш така добре.