— По никакъв начин — каза Салерни. — Можете да опитате, но едва ли ще постигнете нещо. Следите отдавна са заличени.
— Ще видим — тихо каза Роуз.
Шестдесет и четвърта глава
Атмосферата в Рим напълно оправда очакванията на Роуз. Возеше се на задната седалка на наетата лимузина, опряла глава на затъмненото стъкло, изтощена след дългия полет с „Ал Италия“. Момичетата бяха пътували заедно в първа класа, бяха пийнали шампанско и обсъдили какво ли не, освен причината да бъдат тук. Никоя от тях не дръзна да заговори на тази тема от страх да не ги чуе някой. Възможно бе човек като Роберто Париджи да има свои шпиони.
Роуз мълчаливо прочете няколко стари броя на „Бизнес Уийк“, „Форбс“ и „Икономист“, в които ставаше дума за милиардите на Париджи. Тлеещият в нея гняв се усилваше с всяка страница. Сега се чувстваше изтощена колкото от полета, толкова и от емоциите си.
Но това бе Рим. Попи и Дейзи охкаха и ахкаха при всяка интересна гледка през прозореца. Видяха Циркус Максимус и руините на великолепния замък на Палатинския хълм, пирамидата на Гай Цестий, бяла и величествена, необичайна за центъра на древната империя, и най-сетне великолепната извивка на Колизеума и колоните и арките на римския форум. Роуз бе пленена и обзета от странно вълнение, сякаш се бе завърнала у дома.
Защото тя бе италианка, както и баща й.
Преди да се качат в самолета, Дейзи бе настояла да открият всичко за биологичните си родители. Бяха опитали чрез търсачката „Нексис“ и бяха попаднали на няколко снимки от края на шестдесетте: привлекателен баща на яхта в Кан и съпругата му, циганка.
— Циганка! — ужасено извика Попи. — Но погледнете… Вижте! — посочи към очите. Изглеждаха леко изкривени през извитото стъкло, но затвърдиха убеждението им, че са на вярна следа. Бяха бледосиви със сребристи петънца, в поразителен контраст с матовата кожа на лицето над високите аристократични скули. Дейзи сграбчи сестра си за ръката и за първи път трите изпитаха чувство за единение, после споделена тъга и накрая напираща ярост.
— Одрали сме кожата на майка си — промълви Дейзи. — Няма съмнение.
Роуз остана мълчалива. Съсредоточи се върху снимките на Роберто Париджи, които бяха доста повече, защото все още бе жив. За разлика от родителите й. Може би очакваше появата им.
— Явно си пада по хайлайфа — гневно отбеляза тя.
Париджи бе сниман навсякъде, в компанията на аристократи от Монако и Лихтенщайн, на филмови и оперни премиери. Не се бе женил, но се бе появявал с безброй млади блондинки. Освен това не работеше, а назначаваше най-добрите специалисти да ръководят бизнеса вместо него.
— Води охолен живот — мрачно каза Дейзи.
— Досега — отвърна Роуз. — Но вероятно предполага, че ще дойдем. Когато „Дженъс“ са се разтършували, е вдигнал червен флаг и е успял да ги сплаши. Със сигурност знае, че ти си се заловила да търсиш истината.
— Тогава трябва да действаме бързо — каза Попи.
Роуз се усмихна и извади три билета за първа класа от джоба на сакото си.
— Утре ще тръгнем рано сутринта, за да спипаме онзи тип, преди да изпрати хората си по петите ни.
И трите се бяха освободили от всякакви ангажименти за следващите две седмици. Не бяха в състояние да мислят нито за сватби, нито за звукозаписни компании или книги.
Бяха доловили пламъка в очите на майка си. Не можеха да забравят лицето на мъжа, който го бе угасил.
Лъскавата черна кола се придвижваше по тесните римски улички с калдъръм, между сградите от жълтеникави камъни, обрасли с повет и бръшлян, покрай малки квартални гостилници, пред които бяха насядали жадни туристи. Най-сетне спряха пред Испанските стъпала и подплашиха ято гълъби.
— Това ли е хотелът? — попита Попи, когато слезе, с очи, скрити зад големи слънчеви очила в стил „София Лорен“.
Роуз кимна, даде бакшиш на шофьора, който свали багажа им и го подаде на пиколото.
— „Хеслър“. Ще ви хареса. Дон Салерни казва, че е най-добрият хотел в Рим, а той не би ни подвел.
Регистрираха се и бяха придружени до апартамента си. Имаше просторен хол с фантастичен изглед към кубето на „Сан Пиетро“, баня, облицована с мрамор, с позлатени кранове и размерите на апартамента на Роуз в Хеле Китчън, и две разкошни спални, едната с огромно двойно легло, а другата с две отделни, с покривки от шифон. Бяха сложени множество вази с рози, купа с плодове и бутилка „Кристал“ в кофичка с лед.
— Чудесно — прозина се Попи. — Аз ще се настаня в единичната стая.
— Тогава аз първа ще ползвам банята — каза Дейзи, втурна се покрай Роуз и се затвори вътре.