След шест седмици заминаха за Америка. Приятно бе да бъдат обградени от вниманието, което се полагаше на аристократки, но трябваше да се подготвят за управлението на семейната компания, и по-важното, за сватбите си.
— Знаеш ли, че вече си по-богата от мен? — попита Магнус Сорен Дейзи.
— Има ли някакво значение? — отвърна тя.
— Не особено — каза той. — Скоро ще те настигна.
— Имаш непримирим състезателен дух, Магнус — усмихна се Дейзи.
— Такъв съм — потвърди той и последва дълга целувка.
Първа се омъжи Попи. Имаше две сватбени тържества, едно по еврейски и едно по протестантски обичай. Протестантското бе скромно и дискретно, но на еврейското присъстваха петстотин гости и гощавката продължи почти двадесет и четири часа. Дейзи и Роуз бяха шаферки.
— Колко ще трае меденият месец, сенаторе? — закачливо попита Дейзи своя зет Хенри Леклерк, който наскоро бе отпразнувал победата си на изборите.
— Около месец, надявам се — изпревари го Попи. — Каза, че било изненада, но имам нужда от време да се възстановя.
Хенри се поколеба за миг и придърпа Дейзи настрана.
— Ще бъде уикенд в Париж — сподели той. — И двамата трябва да се връщаме на работа.
— Хм — изсумтя Попи. — Чух те.
— Знаеш, че е така — промълви Хенри с умоляващ тон. — Хайде, скъпа.
— Искам да отседнем в „Жорж V“ — настоя тя.
— Обиколка с карета, екскурзия до Фолие Берже и разходка по левия бряг… — изкуши я Хенри.
На лицето й разцъфтя усмивка.
— Звучи превъзходно. Всъщност не обичам да се отделям задълго от работата си.
— Аз също — каза Хенри и я целуна.
Роуз отиде на гости у майка си и заведе Джейкъб със себе си. Госпожа Фиорело веднага го хареса. Определиха дата за сватбата през есента, в „Сейнт Джоузеф“ в Бронкс. Вече бе узнала вълнуващата новина, че на света живеят още две момичета с външността на нейната Роуз, и бе доволна, че дъщеря й е намерила сестрите си. След запознанството си с Джейкъб Ротщайн преливаше от радост. Нейното момиче бе преуспяло и забогатяло и вече имаше личен живот и семейство. Най-важното бе, че ще се омъжва…
— Толкова симпатично момче, толкова красиво — каза тя и докосна Джейкъб по бузата. — Нали няма да живеете заедно преди сватбата?
— Мамо — укорително промърмори Роуз и се изчерви.
Джейкъб едва сдържа усмивката си.
— Разбира се, госпожо. След като толкова дълго я чаках, ще почакам още малко.
— Толкова е добър! Невероятен е, Роуз — каза госпожа Фиорело и енергично го прегърна. — Кажи ми, Джейкъб, родителите ти ще дойдат ли на сватбата? Кога ще се запозная с господин и госпожа Ротщайн?
Роуз и Джейкъб се спогледаха. Джейкъб й намигна.
— Мамо — каза Роуз. — Има един проблем, който двамата с Джейкъб трябва да разрешим.
Тя се усмихна.