— Няма нужда.
Здравенякът й намигна и заслужи още една усмивка.
Подобни случки галеха самочувствието й и й напомняха колко е секси. Една от нечистоплътните рокерки без грим дръзна да я нарече „кучка“. Попи метна коси и влезе в клуба.
Някои хора, включително и родителите й, биха казали, че е опасна лудост едно момиче да ходи само в „Сънсет Стрип“. Особено еврейска принцеса от Бел Еър като Попи. Но според нея грешаха. Трябваше само да бъде внимателна и от време на време да подхранва егото на мъжете. Веднъж бе гледала „Бед Брейнс“ от първия ред и натискът на хората зад нея бе толкова мощен, че едва не я бяха премазали. Беше им се усмихнала и двама от тях бяха опрели ръце на ръба на сцената пред нея, така че тя да се озове в малка защитена ниша.
Клубът бе претъпкан. От стените буквално се стичаше кондензирала влага. Хлапетата бяха плувнали в пот, въпреки че бяха оставили якетата си на гардероба. Момичетата едно по едно сваляха пластове дрехи. Може би клубът бе проектиран толкова тесен именно с тази цел. Попи се огледа и видя, че всички момичета около нея са останали само по дантелени сутиени. Някои от тях имаха временни татуировки. Адреналинът й започна да се покачва. На сцената се суетяха роудита, които отнасяха една техника и инсталираха нова. По пода се въргаляха пластмасови чашки и други боклуци. Явно едната група вече бе приключила и трябваше да излезе следващата. Нямаше за какво да съжалява. Обикновено подгряващите групи бяха скапани. Попи се придвижи до бара.
— Здрасти, маце — каза барманът. Познаваше Попи. Често я бе виждал тук, въпреки забраната малолетни да употребяват алкохол. Бяха осемдесетте години, кой не я нарушаваше? Освен това момичета като нея трябваше да се напиват. Така шансовете на някого да му излезе късметът с тях бяха по-големи. Въпреки че обикновено такива хитруши не идваха сами, а наоколо се навърташе някое мускулесто гадже.
— „Джак“ и диетична кола — поръча тя не твърде самоуверено.
— Веднага — съгласи се той все пак.
Попи се настани на бара и отпи глътка от леденостуденото питие. Господи, това бе блаженство. Толкова много симпатяги с дълги коси и мускули… не че искаше да има нещо общо с тях. Беше твърде млада. Щеше да почака, докато се появи нещо по-сериозно от красавец, който търси компания за една нощ, въпреки че всичките бяха готини рокаджии.
Тези момчета бяха просто наслада за очите.
Тук се чувстваше като у дома си. В своята среда, в своето братство. Не бяха шестдесетте, но се бе появил дух, неразбираем за Типър Гор и майките от предградията на Лос Анджелис, които водеха кампания за забрана на метъл групите и агресивните им текстове. За срам на Попи, собствената й майка се бе присъединила към това движение. Но никой не възхваляваше Сатаната, хората просто се забавляваха. Секс, наркотици и рокендрол. Какво лошо имаше в това?
Майка й смяташе, че музикалната индустрия пречи на филмовата. Попи отпи още една глътка от огнената течност, която разхлаждаше устата й, но изгаряше гърлото й. Майка й щеше да побеснее, когато й каже, че е решила да прекрати уроците по актьорско майсторство. За какво й бяха? Тя искаше да стане рок звезда, а не скучна актриса. „Да ходя на прослушвания и да хленча пред продуценти. Не, благодаря“. Попи мечтаеше да основе изцяло дамска рок група, да мята русите си коси на сцената и да опъва жици. Или може би да свири на бас китара. Басистите бяха готини, защото трябваше само да поддържат ритъма и можеха да се движат по цялата сцена. Би искала да бъде соло вокал, но въпреки уроците по пеене при госпожа Тишбаум, гласът й звучеше малко по-добре от жабешко квакане.
— А сега…
Прожекторите угаснаха. Тълпата нададе викове и вдигна ръце във въздуха, показвайки знака на хевиметъл.
— Посрещнете… „Дарк Ейнджъл“!
„Дарк Ейнджъл“ започнаха да свирят.
Непрекъснато звучаха одобрителни възгласи, размахваха се юмруци и всички напираха към сцената, където момичетата от първия ред, притиснати към ръба, умолително протягаха ръце. По тях пробягваха светлини — червени, сини и златисти, докато звучеше първото парче на групата.
Попи бе завладяна от музиката. Отпиваше, без да откъсне поглед от сцената, като хипнотизирана. Бе пристигнала твърде късно, за да си намери хубаво място, и остана там, където бе седнала. За щастие виждаше всичко. Господи. Бяха зашеметяващи и свиреха страхотно. Отличаваха се от повечето дългокоси групи, но не свиреха типичен траш метъл.
Бяха нови, различни и… невероятни.
Явно знаеха това. Вокалистът крачеше по тесния подиум със самочувствието на хедлайнър на концерт в Медисън Скуеър Гардън. Китаристите флиртуваха с пищящите мацки на първия ред, а басистът…