Беше висок и слаб, имаше лъскави кожени панталони и кърпа на главата и от време на време чувствено поглаждаше баса си. Очите му бяха с форма на бадем, косите черни и буйни, а кожата на гърдите гладка. Разпали у нея страст. Повечето други момичета си падаха по вокала, а някои по китаристите. Но Попи бе привлечена от този мрачен, загадъчен чаровник. Надигна се на табуретката си и се озова под единия от кръглите прожектори над бара. Загледа се в него над главите на правостоящите.
И той я видя.
Очите му плъзнаха поглед по русите й коси, повдигнатия сутиен, тънката й талия и рокаджийските й одежди. Попи усети пулсираща топлина в тялото си. Винаги привличаше вниманието на мъжете, но за първи път я бе забелязал някой, когото харесваше. Начинът, по който я гледаше, я накара да се почувства разсъблечена и изгаряща.
Не можа да прикрие смущението си. Сведе очи. Когато отново ги вдигна, басистът все още се взираше в нея. Сякаш бе очаквал да го погледне. Бе пленена от него.
Попи се изчерви. Не че някой в клуба би забелязал това. Разтвори устни.
Той се усмихна и съблазнително й намигна.
Попи неволно вдигна ръка и закри устата си. До всяка клетка на тялото й пропълзяха топли вълни. Зърната на гърдите й изпъкнаха под сутиена. Не издържа и се отдръпна от светлината на прожектора. Басистът извърна глава. Вдигна китарата си над главите на феновете и притича от единия край на сцената до другия.
Барманът се засмя зад гърба й.
— Мисля, че те хареса — каза той. — Не бих го упрекнал.
Попи развълнувано се завъртя към него.
— Как се казва пичът?
— Рикардо Перес — отвърна барманът. — Наричат го Рик.
— Рик — повтори Попи, сякаш изрече вълшебна дума. Трябваше на всяка цена да се запознае с него.
Отпи нова, по-дълбока глътка „Джак Даниелс“. Алкохолът я отпусна и й вдъхна увереност. Попи се обърна към сцената и погълната от музиката и светлините, продължи да гледа Рик и да си фантазира с надеждата отново да хвърли поглед към нея.
Преди „Дарк Ейнджъл“ да слязат от сцената след втория бис и лампите да светнат, тя успя да намери вратата за бек стейдж помещението. Не беше трудно… там се бе събрала тълпа момичета, които горещо се молеха на якия охранител, застанал отпред, подскачаха или оправяха косите и грима си.
— Всички ли чакате за автографи? — попита Попи.
Кльощава блондинка с огромен изкуствен бюст й хвърли смразяващ поглед.
— Да, точно така… за автографи — подигравателно каза тя.
Другите момичета се засмяха на наивния й въпрос.
— Ще излязат ли? — попита Попи охранителя.
Той я изгледа глуповато.
— Не знам.
— Хайде, скъпи — глезено замърка едната от изрусените фенки и раздвижи гърди срещу него. — Аз съм в списъка. Трябва да ме пуснеш, станала е някаква грешка…
— Име? — отегчено попита мъжът.
— Трикси Кембъл — каза момичето и нацупи устни.
Той прегледа някакъв лист хартия.
— Не си записана, не можеш да влезеш.
— Хей, стига…
Някой леко открехна вратата отвътре. Всички момичета нададоха истерични викове.
— Зак! За-а-ак! Пийт! Карл! Рик! Джейсън! А-а-а!
Вокалистът подаде глава и се усмихна. Момичетата протегнаха ръце с хартийки.
— Може ли автограф?
— Ще се подпишеш ли на гърдите ми? — обади се Трикси, смъкна горнището си и показа забележителни форми в стегнат сутиен от черна дантела.
Попи бе смаяна, но се постара да го скрие.
— Разбира се, сладурче — отвърна певецът. Бе въоръжен с черен маркер и надраска нещо върху плътта на момичето, което се заливаше от смях.
— Пийт, нали мога да вляза? Нали мога да вляза? — настойчиво умоляваше някаква червенокоса. Не бе красавица, имаше твърде голям задник, за да носи къса прилепнала пола.
Китаристът поклати глава.
— Тук отзад е пренаселено, съжалявам.
Попи се изчерви и плахо се отдръпна назад. Това място не бе за нея. Никога по-рано не се бе опитвала да проникне зад сцената, но не желаеше да показва гърдите си, за да получи достъп. Застана встрани от тълпата с химикалката си и салфетката, която бе донесла от бара за автограф от басиста. Сега разбра защо другите момичета й се бяха изсмели. Автографите бяха претекст, начин да се доберат до звездите и да зададат въпроса: „Мога ли да дойда при вас?“
Такова бе и нейното желание, но начинът да го осъществи й се струваше унизителен. Тя не бе от момичетата, които биха поискали автограф на гърдите си. Срамуваше се от себе си. Явно не бе толкова печена рокаджийка, за колкото се бе смятала. Може би бе порядъчно еврейско момиче, което трябваше да си отиде у дома.
През вратата надникна Рик Перес. Попи затаи дъх. „Страхотен е — помисли си тя. — Изумително секси“. Тези леко дръпнати очи и катраненочерни коси. Имаше спирала на миглите, но така още повече приличаше на истинска рок звезда от „Ню Йорк Долс“. Страните й отново пламнаха, но този път лампите в клуба бяха включени. Беше толкова близо до него, а се чувстваше ужасно неловко. Искаше да каже нещо, но сякаш се бе вкаменила, със салфетката в ръка.