— Рик! — крещяха момичетата. — Рик!
Басистът раздаде автографи върху кутии от цигари и телесни прелести, а после хвърли поглед отвъд тълпата и съзря Попи.
Тя затаи дъх. Гледаше право към нея.
Рик й даде знак. Без съмнение, посочи точно нея и раздвижи свития си пръст.
Всички момичета едновременно се обърнаха натам. Залитайки, Попи се придвижи между тях, внимавайки потните й длани да не намокрят салфетката. Опита се да измисли какво да каже, освен „Може ли един автограф?“, но като че ли бе онемяла.
— Кучка! — тихо промърмори Трикси, но така, че Попи да я чуе. Вече стоеше срещу него и цялата тълпа се взираше в нея. Лицето й гореше чак до ушите. Просто не можеше да вдигне поглед. Той бе висок и очите й бяха на нивото на гърдите му. Усещаше, че я гледа.
— Чарли? — имаше дрезгав глас, навярно резултат от доста цигарен дим и алкохол. — Тази млада дама е с нас.
— Разбира се, Рик — каза охранителят.
— Хей! — в хор викнаха момичетата.
Попи зяпна от изненада. Басистът преметна нещо върху раменете й. Беше парче зелен плат с надпис „Гост“. Охранителят отвори вратата, за да влязат.
— Чакай малко! — изкрещя червенокосата. — Аз съм с нея! Приятелки сме! Познавам я…
Рик помогна на Попи да мине през вратата, която се затвори с трясък зад тях и заглуши недоволството на отчаяните момичета отвън. Озоваха се в коридор, боядисан в сиво, който водеше до широко отворени врати като на обикновен офис. Нямаше никакъв блясък, но тя бе там, сред музикантите от „Дарк Ейнджъл“, и Рик Перес закрилнически бе обгърнал раменете й.
Зак Мейсън, вокалистът, я огледа от главата до петите и се усмихна широко на Перес.
— Бива си я — каза той. — Най-готиното гадже в този клуб.
Попи едва дишаше.
— Виж — каза китаристът Пийт, — изчервява се. Не си спомням кога за последен път съм видял маце да се изчервява.
Рик Перес я погледна.
— Здрасти — каза той.
— Здрасти — едва прошепна Попи.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита Перес. — Имаме хладилни чанти с бири и твърд алкохол.
— Благодаря, с удоволствие — възпитано отвърна тя.
Перес втренчи поглед в нея и избухна в смях.
— Много си сладка. Ела. Насам.
Шеста глава
Попи влезе след Рик в малка, претъпкана стая.
Стените бяха нашарени с графити, а всеки свободен сантиметър бе запълнен с маркер с неприлични думи, имена на групи, оплаквания заради повредени душове и ругатни по адрес на организаторите. Имаше два дивана с изтъркани кожени тапицерии, разрязани на множество места. Останалите от групата се бяха изтегнали на тях с дългокосите си приятели, гръмогласни и пияни. Всяка равна повърхност бе затрупана с кутии от кока-кола. В единия ъгъл имаше голяма хладилна чанта с лед, сода и бира. На едната маса бяха останките от вечерята им — метални тавички със сирене, плодове и парчета от сандвичи. Не особено рокаджийско. Имаше и по-прясно заредена маса с бутилки водка, кутии сок от боровинки и пластмасови чаши, все още почти непокътнати. Попи се досети, че някой е донесъл алкохола едва сега. Неразумно бе да се поема риск музикантите да се напият преди края на изявата си. Около масата с напитките се бяха събрали момичета, които оправяха прическите си и надничаха в замъгленото огледало. Смееха се и разменяха по някоя реплика.
Попи не можа да сдържи любопитството си и ги огледа.
Не бяха като онези отвън, макар и издокарани в същия стил: с много къси поли, дантелени сутиени, кожа, високи токове и капси и съвсем същите дълги руси коси, крещящ грим и доста гола плът. Но тези момичета бяха красавици и не изглеждаха толкова отчаяни. Не носеха нищо за автографи, пиеха от алкохола на групата, гризяха техните стръкове целина и се държаха така, сякаш имаха неоспоримо право да бъдат там.
— Какво ще пиеш?
Рик отново я заговори. Попи все още не можеше да повярва, че е тук и си бъбри с басиста.
Изведнъж препълнената с хора тясна съблекалня й се стори най-готиното място на света.
— Водка и сок от боровинки — отвърна Попи. — Благодаря.
Настани се в незаетия ъгъл на единия от диваните и замечтано прикова поглед в него.
Рик Перес се ухили и отиде да й забърка питие. Момичетата, застанали до барплота, се хвърляха на врата му и му се усмихваха право в очите, сякаш тя не съществуваше.