Попи започна да схваща правилата на играта. Това бе джунгла, в която оцеляваха най-силните. Или най-красивите. Никой не даваше пет пари за нея. Няколко момичета я изгледаха с пренебрежение…
Но Рик се върна и й подаде чаша. Попи потърси утеха в голяма глътка, но се намръщи.
Той се засмя.
— Твърде силно е за теб, а?
— Може да се каже.
— Впрочем на колко години си?
— На седемнадесет — излъга Попи.
— Аз съм на двадесет и две.
— Супер! — отбеляза Попи, преструвайки се на отракана.
Рик седна на дивана и нехайно прокара ръка зад гърба й. Пръстите му докоснаха рамото й и през нея сякаш премина електрически ток. Попи видя, че другите момичета я зяпат и презрително притварят изрисуваните си очи. Почувства тръпка на триумф. Той предпочиташе нея, беше я избрал сред тълпата.
„Много гот“, помисли си Попи.
— Видях те на бара — каза той.
— Знам — уверено отвърна тя и му се усмихна. — И аз те видях.
— Хареса ли ти групата?
Струваше й се лесно да отговори на този въпрос. Започна да се отърсва от напрежението.
— Мисля, че във вас има нещо.
— „Имало нещо“ в тях — провикна се една блондинка от барплота. — И таз добра!
Китаристът хвърли поглед към Попи.
— „Дарк Ейнджъл“ са най-великата банда на всички времена — изчурулика момичето в скута му.
Попи завъртя очи.
— Не, не е така. Стига.
Рик Перес отново се засмя, този път в израз на недоверие Попи осъзна със секунда закъснение, че всички в стаята се взират в нея. Едва сега разбра, че момичетата, поканени от групата, нямат право да изразяват мнение, освен нещо от рода на „Вие сте богове, момчета“.
— Дали изобщо ни е харесала?
Зак Мейсън зададе този въпрос на Рик, сякаш Попи бе негова собственост и той носеше отговорност за голямата й уста. Мейсън бе прегърнал две дългокраки красавици, и двете червенокоси. Едната бе отпуснала замаяната си глава на гърдите му, а другата бе с полуразкопчана риза, под която се подаваше бял дантелен сутиен.
— Не, харесвам ви. Направихте страхотно шоу. Но тонколоните бяха твърде силни за толкова малко помещение. Мисля, че ви трябва по-голяма сцена, за да се движите свободно, а осветителят направи голям гаф с онзи номер…
— Кръстосания огън — каза Джейсън, барабанистът.
— Явно си доста вътре в нещата — подхвърли червенокосата с разкопчаната риза и нацупи устни срещу вокалиста. — Какво прави тази тук?
Той не й обърна внимание и повдигна чашата си към Попи.
— Онзи наистина се издъни.
— Не ме освети по време на солото ми — промърмори китаристът Карл.
— Добре, Шарън Озбърн — каза Рик Перес, — какво ти хареса в шоуто ни?
— Всички песни и въздействието ви върху публиката — спокойно отвърна Попи.
Мейсън се усмихна широко.
— Печена е. Да не говорим, че е най-готиното маце тук.
— Знам — отвърна Перес със самочувствието на познавач.
Момичетата на бара се намръщиха и наобиколиха другите музиканти като рояк комари, съзрели гола плът.
Попи сведе поглед към чашата си и отпи глътка. Беше се държала глупаво. Защо не можеше просто да държи езика си зад зъбите и да си трае? Все пак той бе толкова зашеметяващ…
За миг зърна часовника си. Показваше единадесет и тридесет.
— Мамка му! Трябва да тръгвам — каза тя.
— Вече? Та ти току-що дойде.
— Знам. Съжалявам. Наистина трябва да вървя — скочи от дивана.
— Дори не ми даде телефона си — промърмори Перес и присви очи. Явно не можеше да повярва, че тя ще го разкара.
— Ето.
Попи му написа номера си, ужасно засрамена. Зак Мейсън и останалите отново я зяпаха. Почувства се като малко момиченце.
— Довиждане, Пепеляшке — заядливо каза една блондинка и помръдна само кървавочервения си маникюр за сбогуване. — Тръгвай, преди да се превърнеш в тиква.
Попи отново се изчерви и бързо излезе от съблекалнята, изтича по коридора и продължи през клуба. Вече бе пусто. Момичетата се бяха разотишли, явно загубили надежда за бек стейдж среща с любимците си. Лампите светеха и там, където преди малко се бе вихрил рок купон, сега бе мръсно и пълно със смачкани пластмасови чаши и други отпадъци. Една странична врата бе леко открехната. Тя побутна тежката метална решетка и излезе на тротоара.
Все още нямаше полунощ и Сънсет не бе опустял. Метълите, рокерите и проститутките бяха в стихията си на светлината на уличните лампи, а неоновите табели на клубовете проблясваха под билбордовете с реклами на филми…
Но за Попи бе дошъл краят на развлеченията. Адски бе закъсняла, както биха се изразили „Металика“. Имаше късмет и бързо намери такси, което я откара до Холивуд Хилс. Прозорците на Кончита светеха, но тя нямаше време да се тревожи за това. Попи пъхна десетачка в ръката на шофьора, изскочи навън, метна се в поршето й запали. Входната врата се отвори и излезе Кончита по розов халат с развързан колан, размахвайки ръце.