— Сеньора Попи, какво правите?
Попи спусна стъклото.
— Добре съм, Кончита, няма да ме изпортиш, нали? Моля те.
Преди да чуе отговора й, Попи профуча през портата, спусна се по хълма и излезе на Сънсет. По дяволите! Добре че поне движението в този късен час не бе натоварено. На един светофар свали якето си, а на следващия мрежестия си чорапогащник. Ако успееше да се прибере преди родителите си, щеше да разполага с три секунди да се преоблече. Доближи длани до устата си, за да се увери, че дъхът й не издава нищо. Водката нямаше мирис, а тя не бе пила много „Джак Даниелс“. Може би имаше малка вероятност да й се размине…
Най-сетне стигна до портала от ковано желязо и…
Нямаше късмет.
Проклятие. Колата на родителите й бе паркирана на алеята. Лампите светеха и тя видя майка си да крачи нервно из хола с безжичен телефон в ръка и енергично да жестикулира. Входната врата рязко се отвори и баща й се втурна към нея. Попи бързо пъхна чорапогащника в джоба на якето си.
— Попи!
Майка й хвърли телефона и хукна навън след съпруга си. „Каква мелодрама“, помисли си Попи. Дали да ги погледне? Или не. Плахо вдигна очи към лицето на баща си.
— Какво… какво… къде беше, за бога? — той провря ръка през прозореца и разтърси раменете й. — С какво си облечена? Приличаш на уличница! Пак онази дяволска музика, а!
— Попи! О, Попи! — захленчи майка й. — Добре ли си? Детето ми! — огледа я през сълзи и щом се увери, че е здрава и читава, започна да крещи: — Какви са тези дрехи? Дъщеря ми излиза облечена като повлекана! Имахме ти доверие! Ти ни предаде!
— Всичко е заради проклетата музика. Само пияниците и наркоманите харесват онази пънкарска какофония — изръмжа баща й.
— Забранено ти е да излизаш, завинаги!
— Мамо… опомни се…
— Завинаги! — гръмогласно повтори баща й. — Не смей да разговаряш с майка си по този начин, госпожице! Влизай в къщата, по дяволите!
— Без ругатни, скъпи — по навик се обади майка й.
Господин Алън заплашително погледна дъщеря си.
— Все още не съм свършил с теб — каза той. — Докато живееш под моя покрив, ще спазваш моите правила!
Седма глава
— Да видим какво има тук.
Дейзи застина. „О, не, помощ!“ Бе толкова погълната от историята, че не бе чула стъпките на госпожица Крауфорд. Старата гаднярка се славеше с това, че носи обувки с меки подметки, за да не я чува никой, когато слухти из общежитието нощем. По-често от всеки друг учител хващаше момичета да пушат или да си бъбрят в стаите след часа за лягане.
Освен това тя мразеше Дейзи.
„Трябваше да бъда нащрек“, помисли си Дейзи и закръгленото й лице се изчерви. Беше твърде късно.
Учителката грабна тетрадката с дебели червени корици от ръцете й и започна да чете на глас нахвърляните й бележки с ужасяващ напевен тон:
— Първа глава — смръщи рунтавите си вежди й навъсено изгледа Дейзи. Останалите от класа ги гледаха. — Господи, колко вълнуващо! Госпожица Маркъм намира английската класика за скучна и е решила да сътвори нещо свое!
Всички момичета бяха затаили дъх и наблюдаваха сцената с ужас и любопитство.
— Емили Маклауд потръпна от планинския хлад — подигравателно зачете госпожица Крауфорд. — Не бе сигурна какво да мисли. Все пак никога не бе виждала британските си братовчеди, а и този Рори бе само далечен роднина. В Шотландия бе твърде студено за човек, свикнал със слънцето в Ел Ей. Но майка й бе настояла, и ето я тук. За Емили бе чест да бъде поканена на този бал. Майка й държеше единствената й дъщеря да направи добро впечатление в замъка. Замък? Самата дума бе накарала Емили да потръпне. Как трябваше да се държи на такова място? Бе виждала само гумени замъци в Дисниленд — госпожица Крауфорд се засмя подигравателно. — Един съвет, Дейзи. Когато те накажат да стоиш затворена в стаята си, поне се занимавай с нещо по-полезно. Не с тези глупости. Може би ако внимаваше повече в часовете ми, щеше да се научиш да пишеш така, че хората да искат да прочетат творенията ти.
Дейзи наведе глава. Разбира се, че нямаше смисъл. Какво си бе въобразила? Сега целият четвърти курс бе чул жалкия й опит за любовен роман.
— Толкова е блудкаво. Напомня ми за Джудит Кранц — добави госпожица Крауфорд като язвително заключение. — Забрана за излизане и две черни точки за „Саквил“.
Грубо подаде тетрадката на Дейзи и тя припряно я сложи встрани и отвори копието си от „Както ви харесва“.