— Какво правите тук, по дяволите? — Виктория Кембъл изгледа двете си съученички с явно презрение. — Излизайте. Момичетата могат да стоят само в залата или тоалетната.
— Имам идея, Виктория — каза Изабел. — Защо не се разкараш?
Хлътналите бузи на Виктория се зачервиха.
— Аз съм капитан на отбора. Ще правите каквото ви наредя.
— Подреди следните думи в популярна фраза: „майната, си, на, върви“ — просъска Изабел.
Виктория погледна Дейзи.
— За какво плачеш? Дадоха ти цели две точки. Обикновено получаваш нула.
— Оцениха ме по-високо от теб — напомни й Изабел. — Още преди да разберат каква змия си.
— Ела в залата или ще повикам госпожица Крауфорд — заплаши Виктория. — Довлечи и нея.
Посочи с пръст разтрепераната Дейзи, излезе и затръшна вратата.
— Нали не искаш да дойде госпожица Крауфорд? — промълви Изабел с умоляващ тон.
— Не, не искам!
Дейзи се бе поуспокоила. Не искаше Виктория да триумфира и нямаше да й достави това удоволствие. Изабел бе права да я прати на майната си.
— Ще ми дадеш ли кърпичка? — попита тя.
— Дръж — отвърна Изабел.
Дейзи погледна вярната си приятелка. Стори й се малко сърдита. Знаеше, че Изабел би предпочела да танцува с Том Райс. Непрекъснато говореше за него.
Най-сетне тя изтри сълзите, издуха носа си и няколко пъти си пое дълбоко дъх.
— Добре. Да отидем на бала. Ще се опитам да отмъкна малко алкохол от шести курс — тръсна глава назад, имитирайки мятане на дълги коси. — Не изглеждам толкова зле. Ако не искат да танцуват с мен, те губят.
Отвори вратата със замах и леко побутна Изабел към коридора.
Щом влязоха в „балната зала“, която всъщност бе столова с временно изнесени маси, малко разноцветни светлини и лъскаво кълбо на тавана, Дейзи успя да намери тоалетната, предвидена за ползване от момичетата. За щастие остана сама там. Всички други момичета търсеха тъмни кътчета за уединяване с приятелите си или вееха коси и поклащаха стегнатите си задни части с надеждата да си намерят партньори сред пъпчивите момчета с черни фракове…
Дейзи леко се усмихна и си помисли: „Добре, лицето, което ме гледа от огледалото, е закръглено, но нима изглежда по-зле от лицата на кривозъбите ми връстници отвън, които са покрити с акне?“ Бе забелязала един младеж с безброй пъпки, наподобяващи изригващия вулкан Етна, друг с очила със стъкла, дебели колкото дъното на бутилка кока-кола, а трети с огромни скоби на зъбите. Извади безплатната мостра от парфюм, която бе получила заедно с едно списание и бе сложила в чантичката си, втри малко в китките и шията си и уверено влезе в залата.
Трябваше на всяка цена да се възползва от възможността да си отмъсти. Все пак не бе единствената, която щеше да прекара ужасна вечер. Тя бе писателка. Щеше да седи, да наблюдава и да си води бележки. Копнееше за червената си тетрадка, но я бе оставила в стаята си в общежитието. Трябваше да нахвърля записките мислено. Запристъпва, представяйки си, че е величествен испански кораб, като онзи от поемата, която бяха изучавали преди седмица. Устреми се към свободно място на скамейката до стената. Изабел и Ема вече си бяха намерили кавалери и танцуваха с тях. Дейзи се надяваше единият да е Том Райе. Виктория, Арабела и повечето други момичета бяха сами на дансинга.
Изведнъж й стана ясно как ще премине вечерта. Въпреки официалните костюми се очертаваше скучна детска дискотека, на която през две трети от времето момчетата ще си щъкат на групички и ще кроят планове как да се доберат до малко сайдер, а момичетата ще танцуват едни с други и ще се преструват, че не желаят присъствието на момчета в компанията си. Когато момчетата най-сетне съберяха кураж да ги заговорят, дискотеката щеше да бъде към края си. Обикновено едно момче поканваше едно момиче на танц и другите се осмеляваха да го последват. Танците траеха не повече от пет минути, защото хората бързаха да разтребят. Поглеждаха се часовници, момчетата се мъчеха със закопчалките на сутиени, натъпкани със салфетки, следваше кратко преплитане на езици лампите светваха. Момичетата си тръгваха с истеричен смях и надежда за телефонни обаждания, а момчетата се надлъгваха на кого Джо Смит е позволила да пъхне ръка под бикините й.
Вътрешният й монолог я накара да се засмее. Виктория Кембъл, която се кълчеше на последния хит на „Банана рама“ края на дансинга, я чу.
— Не ми се смей, прасе такова! — просъска тя и се изчерви.
— Не мога — отвърна Дейзи. — Танцуваш ужасно. Най-добре стой до масата с напитки.