Выбрать главу

— Твоят кльощак не ме интересува — отвърна Виктория, но се изчерви. — Двамата сте страхотна двойка.

— Да, да — Дейзи докосна герба на фамилията Пауърс и самодоволно се усмихна. — Яд те е, нали?

След това излезе, без да вземе учебника по история, за който бе дошла. Тръгна си като победителка.

Оттогава Виктория я избягваше, както и повечето други жестоки момичета. Дейзи се убеди, че преценяват съученичките си по стандарта на момчетата, с които излизат. Щом Дейзи бе привлякла вниманието на богаташки син, значи не бе такава неудачница. Въпреки че бе същата дебелана като преди, със същите лоши оценки.

През последните си години в училище Дейзи бе незабележима. Дори Изабел не я безпокоеше често, защото знаеше, че вече не се нуждае от закрила. Престана да пише и я завладя пълно безразличие. Издържа изпитите и успя да завърши с две много добри и една добра оценка, от което родителите и учителите й бяха безкрайно доволни.

Знаеше, че би могла да постигне и повече, но не виждаше смисъл.

Бе приета в „Ракъм“ със специалност история на изкуството и се обади, за да потвърди, че ще постъпи там. Когато родителите й пристигнаха да я вземат от „Сейнт Мерис“ за последен път, Дейзи изпита облекчение.

Вече бе зрял човек. В Оксфорд със сигурност щеше да бъде различно. Време бе за промяна в живота й.

Десета глава

— Престанете да живеете от заплата до заплата!

Героите от образователното предаване гледаха Роуз със сияещи лица. На екрана се появи мъж малко над двадесетте, който спря с жълто порше пред красива къща в предградията с грижливо поддържана градина.

— Да! — каза плътният глас. — И вие можете да постигнете мечтите си с недвижими имоти! Няма смисъл да живеете под наем! Можете да закупите жилище без много усилия! Започнете от нулата! Заделяйте пари всеки месец!

Роуз стана и угаси телевизора.

— Мамо, колко е кредитът ти? — попита тя.

Майка й се засмя, докато разбъркваше макароните.

— Какъв кредит? — отвърна тя.

След вечеря Роуз каза на майка си, че отива в библиотеката.

— Добре, скъпа — госпожа Фиорело се усмихна с гордост, доволна, че Роуз най-сетне е решила да се залови сериозно с ученето. Успехът й се бе влошил, но родителите й приписваха това на стреса. Роуз имаше чувство за отговорност, знаеха, че ще влезе във форма.

Тръгна към неприветливата сграда на три преки от дома й. Носеше празна раница. Влезе първо в отдела за инвестиране в недвижими имоти, а после в отдела за управление на личните финанси. Десет минути по-късно се прибра с цял товар книги.

— Ще дойда по-късно — каза тя на родителите си. — Уча за нещо специално.

— Какво е, скъпа?

Роуз се замисли.

— Индивидуална задача.

Затвори се в новата си спалня и сложи взетите от библиотеката книги на бюрото, което Пол й бе купил на старо от оказион. Стаята бе оскъдно обзаведена. Връстниците й окачваха по стените си плакати на „Деф Лепард“ и „Мотли Крю“ или на Мадона и „Бийсти Бойс“, а Роуз Фиорело предпочиташе черно-бели снимки на небостъргачи, които купуваше с намаление, за петдесет цента. Живееше в мръсния Бронкс с ниски сгради и ниски наеми, но мечтаеше за огромни здания от лъскав гранит и огледално стъкло, издигащи се до небето.

Тези книги щяха да бъдат началото. Роуз наведе красивата си глава и лъскавите й гарвановочерни коси се разпиляха по дървения плот пред нея, когато започна да чете.

След по-малко от час й стана ясно, че изразът „от нулата“ е подвеждащ. Главите, озаглавени „От нулата“, разглеждаха въпроса за получаването на кредит.

„Депозирайте хиляда долара в банка, помолете за гарантиран заем и…“

Откъде би могла да намери хиляда долара?

„Вземете назаем от свои близки“, съветваха авторите.

Да, разбира се. Много отчаяни хора биха платили по триста долара за този курс по бързо забогатяване, за да разберат, че голямата тайна е да вземат пари назаем от близки. Ако човек имаше богати роднини, които биха могли да му дадат хиляда долара назаем, нима би имал нужда от тези книги?

Роуз не се отчая. Знаеше, че ако можеше да се купи недвижим имот със заем, без да има гаранции, никой не би живял в наето жилище. Родителите й плащаха наема си всеки месец и никога вече не виждаха тези пари. Никой не би постъпвал така, ако не бе принуден.

Все пак трябваше да има начин.

Замисли се за парите, които упорито бе спестявала, докато работеше в счетоводната къща. Над две хиляди долара просто си стояха в банката. Кредитът на родителите й бе нищожен. Роуз поразмишлява върху това и отново се върна към книгите.