Струваше й се просто. Трябваше да събере достатъчно пари за двуфамилна къща, да дава единия етаж под наем и да живее на другия… с наема щеше да плаща месечните вноски по ипотеката.
Разбира се, трябваше да намери подходящ имот на достатъчно ниска цена. След това да сключи изгоден договор за заем, да се присъедини към кредитно сдружение и да търси наематели. Имотът трябваше да се намира в район с голямо търсене на жилища под наем и тенденция за развитие…
Роуз чете, докато се стъмни, а после включи настолната си лампа и продължи.
Стресна се, когато вратата се отвори и баща й застана на прага по износен халат, с ръка над очите.
— Какво, по… Знаеш ли колко е часът, Роуз?
— Не.
Тя потърка очи. Пареха, но досега не бе обърнала внимание на това.
— Два сутринта е. Лягай си! Утре си на училище.
Пъхна се в леглото и се опита да заспи, но бе твърде развълнувана. Дълго се мята, изпълнена с адреналин. Със сигурност имаше по-добър начин за навлизане в света на недвижимите имоти от този, който се предлагаше в книгите за бързо забогатяване. Роуз не бе наивна и разбра, че всичко е заблуда. „Шофиране за пари“. „Раздаване на брошури“. „Провеждане на семинар за недвижимите имоти“… Празни приказки. Как се постъпваше в реалния свят? Тя нямаше да започне изграждането на империята си по този начин.
Какво правеха професионалистите?
Най-сетне успя да поспи няколко часа, преди зората да я събуди. Никога не спускаше пердетата си. Естествената светлина бе най-надеждният будилник. Щом отвори очи, почувства прилив на вълнение, въпреки умората си.
Във всички книги се говореше за оценка на имоти. Независим експерт трябваше да оцени жилището за банката. Без това не можеше да се закупи къща. В книгите за бързо забогатяване се предлагаха главно начини да се избегне заплащане на такса за оценка, която бе над сто долара. Но щом експертите знаеха истинската стойност на едно жилище, нима те не бяха хората в най-изгодно положение на света? Възможно бе дори да знаят къде може да се сключи най-добра сделка. За нищо на света не биха се оставили да бъдат изиграни. Как биха могли, щом работата им бе да знаят цената на всичко?
Роуз реши, че има на разположение две години, за да научи достатъчно. Докато стане на осемнадесет. Закле се на осемнадесетия си рожден ден да бъде собственик на къща.
Прибра книгите за недвижимите имоти в раницата си и облече ученическата си униформа, готова да се качи на автобуса за Манхатън, където бе продължила да учи. Родителите й бяха твърдо решени да запазят тази последна връзка с предишния си живот и Роуз бе съгласна. Искаше да бъде в Манхатън.
Там бе тръпката.
В този ден Роуз внимаваше в час само когато се налага, а в междучасията четеше книгите си. По обяд отскочи до телефонната кабина в коридора, в която имаше указател, прикрепен с верижка към стената. Извади химикалка и бележник, отвори на раздел „Имоти“ и започна да преписва имена и цифри.
— Хей! — Майк Частейн, звездата на училищния футболен отбор, почука на стъклото. Роуз му даде знак да се разкара. — Излез оттам, Фиорело!
— Когато свърша — троснато отвърна тя. Случайните срещи с Майк бяха най-неприятното нещо в това училище. Той бе най-харесваното момче, любимец на дългокраките руси клакьорки с бели три четвърти чорапи.
— Кучка! — изръмжа Майк и се обърна встрани.
Роуз два пъти му бе отказала да излезе с него, въпреки че, както всички знаеха, семейството й бе ужасно бедно, а той караше БМВ. Майк и приятелите му се бяха обзаложили кой ще хапне тази черешка и не можеше, да се примири, че все още не е спечелил.
Сега реши, че е крайно време да даде на Роуз добър урок. Вече не я смятаха за супермозък. Оценките й ставаха все по-ниски и бе сред най-често изпращаните в кабинета на сестра Елоиз. Учителите не биха се застъпили за нея така горещо, както когато бе перспективна кандидатка за стипендия в колеж.
Роуз излезе от кабината с бележника в ръка. Майк го грабна.
— Върни ми го! — изкрещя тя и посегна към него.
Майк се засмя и го дръпна.
— Плати си — каза той. — С целувка.
— При вонящия ти дъх? — отвърна Роуз. — Не се и надявай.
Тайфа хлапета се спряха да ги позяпат. Някои от тях се захилиха.
Изражението на Майк Частейн стана мрачно.
— Вдигам цената — каза той. — Искам да пипна циците ти.
— Мръсник! — просъска Роуз.
— Да видим какво има тук — Майк отново отдалечи бележника от ръцете й, за да я подразни. — „Оценка на недвижими имоти в Манхатън“. „Апрейзълс8 Инкорпорейтид“ Охо — продължи да чете записките й с напевен тон: — „Норман Хъбърд Апрейзълс“. Мисля, че долавям нещо общо, Фиорело. На какво искаш оценка? На къща? Почакай, ти нямаш такава. Изритали са ви.