— Я се скрий някъде.
— С теб с удоволствие, малката — хвърли бележника към нея. Към тях се приближаваше учителка. — Колко тъп трябва да е човек, за да го изгонят от жилище с държавно контролиран наем? Бива си ги родителите ти, Роуз. Хей, имам петдесетачка, обади ми се, когато решиш да подпомогнеш семейния бюджет. И приятелите ми биха проявили интерес.
Роуз се нахвърли върху него и впи нокти в бузите му така дълбоко, че потече кръв.
Майк затаи дъх и повдигна ръце към лицето си. Хлапетата се разпръснаха и Роуз усети как нечия тежка ръка се стовари върху рамото й.
— Име?
— Роуз Фиорело — промълви тя.
Учителката бе с костюм от туид и намръщено изражение.
— Физическото насилие се наказва с изключване, госпожице Фиорело. Освен ако е при самозащита.
— Не съм я докоснал! — оправда се Майк.
— Не ме е ударил — каза Роуз.
— Вървете в кабинета на сестра Елоиз, госпожице Фиорело. Веднага.
— Сигурно обстановката тук те привлича — суховато отбеляза сестра Елоиз. — Доста често посещаваш този кабинет.
Роуз промърмори нещо, но монахинята не я остави да се измъкне. На челото на старицата, под бялата забрадка с тъмносиньо покривало, се появиха по-дълбоки бръчки и очите й, зелени и влажни, я пронизаха с поглед.
— Вдигни глава, момиче. Ще ти изложа своята теория — монахинята повдигна лист хартия пред очите й. — Беше пълна отличничка допреди осем месеца, когато баща ти загуби бизнеса си и се изнесохте от апартамента си в този квартал.
— Принудиха ни да напуснем.
— Да, зная — увери я сестрата, явно убедена, че няма за какво да се извинява. — Това е училище. Учителите ти се питат защо успехът ти се понижава, станала си недисциплинирана и не внимаваш в часовете. Но са чули какво говорят децата — Роуз едва сдържа усмивката си, когато я чу да нарича съучениците й „деца“. — Но — строго продължи сестра Елоиз, — както се казва на вашия жаргон, не на мен тези номера. Може да си упорита и своенравна, Роуз, но не си мързелива. Освен това не си податлива на стрес. Не вярвам, че си травматизирана заради финансовите проблеми на семейството си. Има някаква друга причина за поведението ти. Е, каква е?
Роуз потръпна, докато седеше на тъмночервеното кожено кресло. Би предпочела обичайната назидателна лекция и задържане след часовете…
— Причината да ударя Майк Частейн беше, че той… каза нещо лошо за баща ми…
— Не си нито глупава, нито петгодишна — укорително отбеляза сестрата. — Обидил е баща ти. Ако предпочиташ да се преструваш на наивна, твоя си работа, но не в този кабинет.
— Добре, сестра Елоиз — отвърна Роуз, поразена от резкия тон. — Обиди го. Освен това каза, че мога да изкарам пари като… като…
Погледна забрадката на монахинята и се изчерви.
— Разбирам — каза старицата. — Явно си го е заслужил, но насилието не е решение.
Роуз не бе сигурна дали е съгласна с това. Определено се бе почувствала по-добре, след като бе наранила онзи нахалник.
— Защо престана да се стремиш към висок успех?
— Не съм престанала.
— Уверявам ви, млада госпожице, не съм глупава.
Роуз отново се изчерви и запелтечи:
— Мисля… мисля, че училището не е толкова важно, колкото…
— Колкото какво?
— Печеленето на пари — довърши Роуз.
Сестра Елоиз въздъхна.
— Първо, някой беше казал, че само с хляб не се живее. Но разбирам, че тази гледна точка днес не е на мода. Второ, може и да не държиш на високите академични постижения, но спечелването на стипендия в университет от веригата „Айви“ би било добро начало за теб дори от материална гледна точка — очите й светнаха закачливо. — Ако следваш единия възможен път, ще започнеш от най-ниското стъпало в някоя компания и ще ти бъде нужен голям късмет, за да се издигнеш до средния ръководен персонал. Ако тръгнеш по другия, някой ден ще станеш изпълнителен директор.
— Има и трети път.
Роуз бе заела по-решителна поза и възрастната монахиня с облекчение забеляза, че разговаря с нея като с равна.
— И какъв е той?
— Да си намеря работа и да натрупам опит в някоя област, а после, когато усвоя тънкостите на занаята, да стана предприемач.
— Предполагам, че имаш нещо конкретно наум.
— Недвижими имоти — гордо отвърна Роуз.
Сестра Елоиз повдигна вежди.
— Струваш ми се твърдо решена.
— Така е.
— Предлагам ти сделка — каза монахинята. — Можеш да си намериш почасова работа, а аз ще се погрижа да не бъдеш претоварвана с домашни. Но не и напълно да ги елиминираш, вероятно ще се наложи да учиш през уикенда. Очаквам успехът ти да се повиши още от утре и да влезеш в колеж. Ако не полагаш повече усилия и не получаваш високи оценки, ще повикам родителите ти и ще им кажа всичко, преди да бъдеш изключена. Мисля, че мъката, която би им причинила, е достатъчна мотивация да избегнеш това.