Роуз се усмихна.
— Благодаря, сестра Елоиз. Още довечера ще се явя на интервюта.
— Не, тази вечер ще бъдеш наказана — каза сестрата. — Не толерираме физическото насилие. Това е всичко, госпожице Фиорело.
Роуз се яви на шест интервюта, докато най-сетне избра работно място. Намираше се в Бруклин и задълженията й се състояха в машинопис по два часа на вечер, почистване на офиси и заместване на администраторката в събота.
Постара се да извлече максимална полза от работата. Всяка седмица внасяше част от скромната си заплата в банка и се справяше с лекота. Изпълняваше досадните задачи възможно най-бързо и след две седмици пръстите й препускаха по клавишите светкавично, сякаш летяха, и можеше да открие мястото на всяка папка само с един поглед. Така й оставаше време да разговаря с експертите.
— Това ли е амбицията ти? — питаха те.
Роуз искрено отговаряше:
— Да.
Не бе трудно за вярване. Най-изявените специалисти по оценка на недвижими имоти носеха скъпи костюми и караха лъскави коли. Работата нямаше край, в трите щата бе пълно с имоти за оценяване. Много от най-добрите работеха дори нощем на бюрата си, за да имат повече време през деня за огледи. Роуз дори видя един амбициозен тридесетгодишен оценител да спи в офиса си.
Но осемдесетте бяха години на високи постижения. Никой не се колебаеше дали усилията си струват.
— Как го постигате? — не преставаше да пита Роуз.
— Ще ти кажа, когато имам време — със смях отговаряше Кийт Хардинг, тридесетгодишният експерт. — Това означава на куково лято.
Най-сетне Роуз започна да научава как се процедира. Първо получаваш адреса и квадратурата, а после отиваш на мястото, правиш измервания и снимки. Следва проучване за цените, на които са били продадени имоти от подобен тип в същия район, с приблизителна големина през последните шест месеца. Оценителите си бяха създали връзки с търговци на имоти и брокери на ипотеки, които им предоставяха нужната информация.
От значение бе не каква е реалната стойност на една къща, а колко би платил някой за нея. Работата на експерта бе да докаже това.
Всичко се свеждаше до избор на съпоставими имоти.
Естествено, брокерите на ипотеки и търговците на недвижими имоти винаги отчаяно се стремяха да осъществят сделката. Обаждаха се всеки ден и молеха за „пикантна хитрина“. „Вдигнете цената, кажете, че имотът струва повече, или губите партньорството си с нас“.
Това бе незаконно. Но беше и стандартна практика.
Ако оценителят се съгласеше, поемаше риск с банката. Можеше да бъде заведено дело за завишена оценка. Загубата на лиценз бе най-леката последица. Осъденият носеше отговорност за милиони.
Всичко това за сто и петдесет долара.
Добрите оценители правеха не само измервания и съпоставки, а и проучвания за цели квартали. Добиваха представа за жилищата, наемите, цените и адвокатските машинации.
Роуз усвояваше бързо.
Получи повишение. След известно време започнаха да й позволяват да прави снимки в събота. Обикаляше къщи с разтракан нисан втора употреба, собственост на шефа, фотографираше и получаваше повече пари. Експертите свикнаха с досаждането и въпросите й.
В събота вечер Роуз често оставаше в офиса, четеше доклади на вечерно осветление и запаметяваше всичко.
— Защо не си купиш нещо? — попита тя Кийт един ден, когато събра повече кураж.
Той нехайно махна с ръка.
— Кредитът ми не е голям. Вноските по ипотеките са високи, а наемателите създават само проблеми. За какво са ми излишни главоболия?
Всеки, когото попита, отговаряше по същия начин: на кого му били нужни подобни разправии? „На мен“, помисли си Роуз.
Щом свършеше работа в „Ричмънд Апрейзинг“, Роуз залягаше над учебниците. Най-много й допадаше историята и отново започна да й обръща внимание. Налагаше се. Сестра Елоиз я наблюдаваше зорко като орлица. Успехът й стана висок, както по-рано. Представи се блестящо на изпита CAT.
Родителите й преливаха от радост. И те, и учителите от „Лейди ъв Ейнджълс“ очакваха да получи стипендия. Единственият проблем бе, че Роуз заспиваше права.
След неделната литургия прекарваше целия ден в сън.
Веднъж Кийт дойде при нея с поредния адрес: „Мейпъл Лийф Драйв“ 22.
Единадесета глава
— Добро утро, курсисти.
— Добро утро, мадам Латур — отвърнаха всички в хор.