Перес забеляза напрежението й.
— Отпусни се, маце, вероятно това е единственият мотел без хлебарки в Ел Ей. Струва ми четиридесет долара, но за цял ден, а и тук никога няма дървеници.
Говореше така, сякаш го знаеше от опит и това я наведе на мисълта, че често е водил тук други момичета.
— Няма в какво да налеем водката — каза тя.
— На кого му е притрябвало? — Перес включи радиото и намери рокаджийската станция. — А сега за вас доза „Куин“. Ще чуем „Under Pressure“ — обяви водещият.
Попи сдържа смеха си. Всичко това й се струваше лудост. Басистът й подаде бутилката.
— Хайде. Да позагреем вътрешно.
Не искаше да се изложи. Пое голяма глътка от огнената течност, но й запари на гърлото и от устата й се разхвърчаха пръски.
— Хей, хей — засмя се Перес. — По-спокойно, малката. Не искам да те изнеса оттук на ръце.
Попи изведнъж усети прилив на енергия. Тръшна се на леглото и усили звука докрай. Той стоеше пред нея, висок и секси. Усмивката му я замайваше почти колкото алкохола. Опита се да се успокои, пиячката помогна.
— Знаеш ли, наистина си красива — каза Перес и седна до нея. — Бих запомнил лицето ти сред цяла тълпа.
След това я целуна. Езикът му проследи очертанията на горната й устна. Попи никога не се бе целувала с език, но се опита да отвърне. Ръката му обхвана лявата й гръд и леко я раздвижи. Тя потисна надигащата се паника.
— Ще се измия и ще сложа презерватив. Разполагай се — каза той, влезе в банята с мръсните плочки и затвори вратата.
Попи примигна. Щеше да стигне докрай. Протегна ръка към бутилката и отпи нова голяма глътка, а после още една. Започна да се чувства спокойна и весела. Свали дрехите си, сложи ги на тоалетката и вдиша през носа, за да се отпусне.
Перес излезе от банята гол. Попи едва не се засмя. Бе възбуден, а досега не бе виждала гол мъж. Изглеждаше различно от снимките, които показваха в часовете по биология.
Похотливият израз на очите му я смая. Гледаше я като куче, съзряло пържола. Перес се втурна към леглото, сграбчи я в прегръдката си и обсипа гърдите й с целувки. Попи остана неподвижна и загледана във варосания таван.
— А! — каза тя. Усети пронизваща болка между бедрата и застина.
Изведнъж и той престана да се движи.
— По дяволите! — извика Перес. — Ти си девствена.
Това бе най-неприятният следобед в живота й. Когато всичко свърши, Попи изтича в банята и дълго повръща. Най-сетне изми лицето си, изплакна устата си с чешмяна вода и се върна в стаята, където Рик чакаше намръщен.
— Да си вървим, а? — предложи той.
Тя унило се качи в микробуса. Усещаше пулсиращо главоболие, очите й пареха, а Перес избягваше погледа й. Поне болката между краката й бе изчезнала. Сякаш все още го виждаше, неподвижен и надвесен над нея. Тогава бе казала:
— Продължавай, не спирай.
Но когато се бе отделил от нея, бе изпитала облекчение. Беше я попитал:
— Е, как се чувстваш сега?
В очите му се четеше очакване, сякаш бе сигурен, че ще го превъзнасят, но вместо отговор, тя бе хукнала към банята и бе изповръщала червата си.
Почти толкова неприятно бе, докато измиваше петната по бедрата си. Бе загубила девствеността си. Това изживяване би трябвало да бъде вълшебно и да носи наслада, а въпреки топлината, която бе усещала преди, не се бе оказало такова. Беше доволна единствено, че не бе продължило дълго.
Надяваше се следващия път да бъде много по-приятно. Рик Перес бе страхотно гадже, с тези дълги тъмни коси, разрешени от въргаляне в леглото, и тези пръстени с черепи. Изпита утеха при мисълта, че би било страхотно да ходи с такъв чаровник.
— Кога ще се видим отново? Трябва да ми дадеш номера си — промълви тя с пресипнал глас, когато свиха към Бевърли Хилс.
— А? — за разлика от преди, Перес бе образцов шофьор, съсредоточен върху пътя. — Не знам. Непрекъснато сме на път. Нямам номер, в движение съм.
— Но нали ще ми се обадиш?
— Да — неубедително отвърна той.
Попи опря глава на стъклото и положи усилие да потисне гаденето и напиращите сълзи. Безспорно се бе издънила. Може би не бе достатъчно секси. Глупаво бе да пие толкова водка. Никой не харесваше момичета, които повръщат.