— Тук завий надясно — каза тя, когато наближиха училището й. — Остави ме ей там.
— Добре.
Той спря до бордюра с видимо чувство на облекчение.
Попи слезе и се опита да долови в изражението му нещо, което да й подскаже, че все още проявява интерес към нея. Знаеше, че най-достойно би било да се преструва, че й е все едно. Всички момичета казваха, че жената не бива да се моли. Но не можа да се сдържи.
— Обещаваш ли, че ще ми се обадиш? — думите й прозвучаха като отчаяна молба.
Перес погледна бледото й лице. От неустоимата руменина на бузите й нямаше и следа, очите й бяха зачервени, а косите в безпорядък. Изглеждаше крехка и беззащитна с ученическата си униформа и не носеше на пиене. Имаше страхотно тяло, но не бе рокаджийка, а хлапачка, която живее с родителите си. Несъмнено бе излъгала и за годините си. Той предпочиташе опитни момичета, без задръжки. Не желаеше да се чувства гузен. Освен това трябваше да се разкара с микробуса си оттук, преди да го сгащят ченгетата и да бъде обвинен в изнасилване на малолетна.
— Аха — отвърна той. — Чао, Поли.
Отпътува, без да хвърли поглед към малкия приведен силует на тротоара.
Като по чудо Попи издържа до края на часовете. Никой не бе забелязал отсъствието й и когато Кончита я взе от училище, побърза да се зарови в куп книги. Каза на майка си, че трябва да учи, затвори се в стаята си, отпусна се сред плюшените играчки на леглото си и избухна в плач.
Добре че поне имаше самостоятелна баня. Пъхна се в нея, благодарна за простора, душ кабината, скъпите гелове и ваната със старинна форма. Пусна гореща вода, колкото можеше да търпи, сипа половин флакон гардениево масло и цялата стая се изпълни с аромат на цветя. Направи всичко възможно да се почувства по-чиста. Докато пълнеше ваната, енергично изтърка зъбите си с четка, за да заличи неприятния вкус, останал в устата й от повръщането. След това дълго стоя потопена във водата, докато напълно се избави от прашинките и мириса.
Попи хвърли униформата си в коша за пране и облече джинси и тениска. Погледна се в огледалото. С току-що изсушени коси и нито следа от миризмата на пот и цигарен дим от мотела най-сетне се почувства нов човек. Вроденият й оптимизъм надигна глава. Може би случилото се бе за добро. Със сигурност не биваше да пие, но може би с всички момичета бе така първия път…
Може би все пак щеше да й се обади.
Нямаше смисъл да се надява. Потръпна, когато си спомни, че на раздяла я бе нарекъл Поли.
Бе загубила девствеността си в евтин мотел с един беден рокаджия, който не даваше пет пари за нея. Накрая, за капак, бе повърнала и бе започнала да се моли.
Попи с огорчение си помисли, че родителите й трябва да бъдат доволни. Не от това, което бе преживяла — естествено, нямаше кой да им каже, — а от факта, че щеше да престане да посещава рок клубове. Усети познатите признаци на изчервяване. Всички щяха да разберат. Представи си как момичетата с жартиери и дантелени ръкавици без пръсти си шушукат, че това е глупачката, проиграла шансовете си с басиста на „Дарк Ейнджъл“…
Вече не можеше да стъпи в онзи клуб. С тъга погледна купчината компактдискове на хардрок групи. Нямаше да ги слуша, би било твърде мъчително.
Метна назад искрящите си руси коси и петнадесетгодишното лице в огледалото мъдро въздъхна.
„Тази част от живота ми свърши“, помисли си Попи.
— Според мен можем да помислим върху това — Марша Алън погледна съпруга си. — Напоследък дъщеря ни се държи доста добре.
— На какъв бас искаш да свириш? — подозрително попита Джери Алън.
— И акустичен, и електрически — невинно отвърна Попи.
Бе изминал месец от случката в мотела. Оттогава нито веднъж не бе ходила в клуб. Но не можеше да престане да мисли за рокендрол. Слушаше Ози и „Металика“ на уокмена си и дори вече приемаше злополучния си първи път като бунтарско приключение. Цикълът й не бе закъснял, слава богу, което означаваше, че няма да има трайни последици.
Попи искаше отново магията, която бе изживяла онази вечер в клуба. Въодушевлението, виковете… прожекторите, които осветяваха потните тийнейджъри и колежани, натъпкани като сардели, размахващи ръце във въздуха и водещи битка за място на първия ред. Желанието й да бъде част от тази атмосфера бе толкова силно, че я измъчваше като зъбобол. Но бе получила добър урок. Вече не искаше да бъде едно от момичетата до вратата за бек стейдж достъп, макар и да бе приятно тя да бъде избраната. Попи искаше да стъпи на сцената, хлапетата да крещят нейното име.