Мозел пищеше и се опитваше да се съпротивлява, но той бързо навлезе в плътта й и брутално я изнасили. Драскаше лицето му, впиваше нокти в кожата му и това го накара да я удари силно по главата.
Не биваше да го прави. Бе по-силен от нея, зашемети я и тя престана да се бори. Не бе забавно да прониква в неподвижно тяло. Изруга и я разтърси, за да се съвземе.
— Децата ми — простена Мозел. — Пощади бебетата ми!
— Не се и надявай — каза Роберто, ухили се и продължи да се слива с нея. — Да допусна някаква си циганка да наследи това, което е мое. И ти, и мръсните ти изчадия ще умрете тази нощ, вещице!
Сивите й вълчи очи приковаха поглед в него. Спря да се съпротивлява и започна да се поклаща в ритъм с него. Роберто бе смаян, но след миг самодоволно се усмихна. Тя се наслаждаваше, както бе очаквал. Не можеше да устои…
Изведнъж, гледайки го право в очите, Мозел изрече проклятие, което му се стори безконечно, на варварския си език. Не престана да реди думи, докато му се прииска да я убие. Обзе го уплаха, от която възбудата му внезапно изчезна. Отдели се от нея и вдигна ръка да я удари отново, този път смъртоносно…
— Почакай!
Гласът й бе учудващо спокоен. Въпреки волята си, Роберто Париджи се поколеба.
— Можеш да развалиш тази клетва — каза тя, — ако пощадиш децата ми, Роберто. Тогава злото няма да те сполети.
Обзе го нерешителност. „Магия… магия…“ Това никак не му харесваше.
— Невъзможно е — просъска той и посегна към гърлото й.
Мозел заговори бързо и несвързано:
— Не! Не е невъзможно. Дай ги на някоя църква, подхвърли ги пред нечий праг, кой ще разбере? Раздели ги. Никой не ще узнае. Те са италианчета…
— Имат твоите очи, кучко — изръмжа той. — Всеки би ги познал!
— Очите им са сини — умолително промълви тя, — сини!
Роберто усети как и последните следи от възбудата му се изпариха. В него се надигна ярост и изкрещя:
— Млъкни!
Сграбчи я за гърлото и не престана да я притиска, докато тя спря да диша и се отпусна безжизнена върху леглото. Вече не можеше да го измъчва с проклятия и заклинания.
Поседя задъхан няколко минути. Вече и Луиджи, и Мозел бяха мъртви. „Спокойствие, спокойствие, Роберто — каза си той. — Отпусни се… не допускай тази мръсница да те изплаши“.
Но бе успяла да му вземе страха.
Този път, когато мислено я нарече „вещица“, наистина вярваше, че е такава. Модерните времена не означаваха модерни убеждения, не и в една страна с дълга памет, в която суеверието бе начин на живот. Погледът на циганката, докато бе изрекла онова проклятие…
Чу приглушен плач от съседната стая. С тромава походка се върна там и в движение закопча панталоните си. Двете деца лежаха в кошчетата си, а третото — на дивана.
Любопитно се вгледа в очите на плачещото бебе. Да, уличницата бе казала истината. Изглеждаха като всички останали италиански бебета, с тъмни коси, сини очи, матова кожа…
Взе една възглавница от дивана и се надвеси над детето, което крещеше. Но се разколеба.
„Мамка му! — помисли си Роберто. — Никой няма да разбере, а аз ще се отърва от проклятието…“
Взе трите деца, отнесе ги до ролс-ройса си и ги сложи на задната седалка. После се върна, за да хвърли запалена клечка в първия канал с бензин.
След няколко секунди цялата къща бе в пламъци. Под нея имаше множество улеи, пълни с гориво, а постройката бе дървена. След час нямаше да остане нищо, освен новия плувен басейн.
Принц Роберто Париджи завъртя ключа и потегли по криволичещия път, който водеше до хълмовете. Бе принуден да слуша дразнещия плач на трите малки графини зад гърба си.
Роберто организира всичко идеално. Беше си създал връзки в Коза Ностра, с безскрупулни, алчни хора на ниско стъпало. Погрижи се да зачисли към персонала на „Париджи“ своя лична охрана. „От съображения за сигурност“, но не за компанията, а за самия себе си.
Вече се бе свързал с каналите за търговия с деца. Бебета се търсеха и в Европа, и в Америка и родителите бяха готови да платят за тях. Роберто бе предпазлив. Настоя всяко дете да бъде откарано в различен приют и да не бъде поискана такса за осиновяването му. Не желаеше да има никакви пречки, на всяка цена трябваше малките циганчета да бъдат разпръснати по света, далеч едно от друго и далеч от него.
Услугата бе извършена внимателно, без излишен шум. За едното момиченце бе намерено семейство в Англия, а за останалите две в Америка, в Бруклин и Лос Анджелис. Посредникът бе полулегална фирма, която поиска висока цена поради големите „разходи“, изпра известна сума пари и закри офиса си, когато започнаха да се навъртат полицаи.