Мъж, който дава заповеди на жени!
Одрейди застана до Тег и момчето докосна с коляно врата на Стреги, насочвайки я към балкона. Странна сцена задържа известно време погледа му, докато търсеше да я оприличи с нещо познато. Досега бе разглеждал голям брой моменти от бойните действия от висока наблюдателна позиция — в повечето случаи от разузнаващ топтер. Тук балконът бе увиснал в пространството, създавайки усещане за непосредствена опасност. Намираха се на около сто метра над ботаническите градини, където бе преминала голяма част от най-лютия сблъсък между двете войски. Долу лежаха проснати множество тела, захвърлени за последно като кукли от отишли си деца. Разпозна униформи на части от своите и усети познатата болка.
Можех ли да направя нещо, за да го предотвратя?
Много пъти бе изпитвал същото — наричаше го „Вина на командването“. Тукашната сцена обаче бе различна, и то не в смисъла на уникалността на всяка битка, а по друг начин, от който го болеше. Той реши, че усещането се дължи отчасти на постановката на местния пейзаж — място, подходящо за градински увеселения, сега отчупено като парче от древния модел на вечното насилие.
Дребни животинки и птици се връщаха крадешком след цялата заляла ги шумна намеса на човешки същества в техния свят.
Малки пухкави създания с дълги опашки подушваха мигом падналите и без видима причина се изкатерваха с лудешка бързина на съседни дървета. Птици с ярко оцветена перушина надничаха иззад листата или се стрелваха безшумно през градините, подобни на пъстри линии от размазани цветове, превръщащи се мигновено в прикритие, когато се озоваваха отново под листата. Пернати акценти на сцената, опитващи се да върнат реалността на мястото на привидно спокойствие.
Тег познаваше много добре всичко това. Преди да стане гола, той бе изживял детството си заобиколен от истинска природа във всекидневието на фермата, където дивите животни току-що бяха прекрачили прага на опитомяването. Там животът почти никога не беше спокоен.
Премисленото му позволи да разбере какво гложди неговото съзнание в момента. Вземайки предвид факта, че ударът се бе стоварил в район с добре попълнен и тежко въоръжен състав на противниковите защитни сили, броят на жертвите бе изключително малък. Не беше успял да намери правдоподобно обяснение, преди да влезе в Цитаделата. Дали ги бе ударил в момент, когато равновесието им е било силно нарушено? Загубите им в космоса бяха друго нещо; способността му да вижда не-корабите представляваше унищожително преимущество. Но в тукашния комплекс имаше подготвени позиции, на които защитниците биха могли да се върнат и да вдигнат доста по-високо цената на атаката. Съпротивата на почитаемите мами се бе сринала внезапно и засега причината за това оставаше необяснима.
Погрешно е предположението ми, че реакцията им е била причинена от препредаването на понесените поражения.
Той погледна към Одрейди и я попита:
— Височайшата почитаема мама ли е издала заповед защитниците да прекратят съпротивата?
— Такова е предположението ми.
Предпазлив и типичен бин-джезъритски отговор. Тя също бе наблюдавала много внимателно сцената под тях.
Но дали предположението й можеше да бъде прието за разумно обяснение на внезапното сваляне на оръжието от всички защитници?
Защо са постъпили по този начин? За да спрат по-нататъшно проливане на кръв ли?
Беше неправдоподобно, имайки предвид обичайната демонстрация на коравосърдечие от страна на почитаемите мами. Решението очевидно е било взето заради причини, които той все още не можеше да проумее и това не преставаше да го измъчва.
Ами ако е капан?
Насочил мисълта си изцяло в една посока, досега не беше обърнал внимание и на други странни неща около сцената на бойното поле. Не се чуваха обичайните викове на ранени и никой не тичаше насам-натам, призовавайки санитари или лекарска помощ. Той виждаше лекари-Сук, които се движеха между разхвърляните тела. Поне това бе познато, но същото не можеше да се каже за друга важна подробност: всяка прегледана от тях фигура на паднал войник оставаше да лежи на мястото си. Всички ли са мъртви? Нито един ранен? Внезапно почувства сковаващ го страх. Усещането не бе необичайно за бойно поле, но той се бе научил да разпознава естеството му. Тук нещо бе дълбоко сбъркано. Шумове, обекти в обсега на зрението, миризми… Всичко придобиваше друга сила и острота. Долови изострянето на собствените си сетива подобно на хищник в джунглата, познаващ добре своята територия, но усетил нечие чуждо присъствие. Което задължително трябва да бъде идентифицирано, защото в противен случай ловуващият може да заеме мястото на преследвания. Други бяха сега възприятията му за окръжаващата го действителност, а не забравяше да тълкува и собственото си състояние, търсейки да вникне в моделите, предопределили една или друга реакция от негова страна. Откри, че Стреги бе започнала леко да трепери. Очевидно тя споделяше обзелото го мъчително състояние.