— Обучи ме превъзходно — отговори Мурбела. — Има ли други въпроси?
— Аха! — обади се възрастната.
— Как те наричат? — попита Мурбела.
— Аз съм старша дама и почитаема мама на Хорму. Името ми е Елпек.
— Благодаря, Елпек. Можеш да се обръщаш към мен с Мурбела.
— За мен е чест. Донесла си ни истинско съкровище.
Мурбела я огледа за миг, но с научената в „Бин Джезърит“ наблюдателност, преди да се усмихне без настроение.
Приемане чрез запознаване с имена! Ей, ти, в червената роба, която показва, че си една от онези влиятелни личности, заобиколили височайшата почитаема мама, знаеш ли кого прие току-що в кръга около себе си?
Взводът още не бе успял да се окопити и следеше с неотклонно внимание всяко нейно действие. Тя го забеляза без особен труд с придобитата си допълнителна чувствителност. Познатата от незапомнени времена „мрежа на старото момиче“ никога не успя да пусне корени в „Бин Джезърит“, но действаше с пълна сила при почитаемите мами. Едновременно тръгналият в съзнанието й поток я забавляваше с неспиращото потвърждение на догадките й. Колко фина и гъвкава бе веригата за предаване на силата и властта: подходящо училище, подходящи приятели, дипломиране и изкачване по първите стъпала на стълбата, като всичко се направлява от роднините, близките и следващите разклонения на системата с необходимите ласкателства и услуги, които пък скрепяват съюзите и сдруженията, включително брачното обвързване. Едновременно движещият се поток й показваше и ямата, в която свършва всичко, но тръгнал веднъж по стълбата, заелият вече някоя ниша не допускаше да бъде обезпокояван от реалното състояние на нещата.
Днес е само за днес — точно така Елпек вижда и мен. Тя не може да разбере каква съм станала, освен че съм явно опасна и евентуално полезна.
Завъртайки се бавно на пета, Мурбела опипа с внимателен поглед взвода на Елпек. Нямаше от обвързаните по оня начин мъже. Прекалено отговорна служба, за да бъде поверена на други освен на доверени дами. Добре.
— А сега, всички ме слушайте внимателно. Ако сте предани към нашето Сестринство, за което ще преценя по представянето ви оттук нататък, ще имате честта да получите онова, което нося със себе си. За мен то е дар, който ще споходи единствено онези, дето го заслужават.
— Височайшата почитаема мама ще остане доволна — отзова се Елпек.
Обаче височайшата почитаема мама не се оказа доволна, когато й представиха Мурбела.
Тя веднага анализира обстановката в кулата. Залезът бе съвсем близо, а трупът на Стреги още не бе вдигнат. Неколцина от специалния екип на Тег също бяха убити — предимно експерти по видеосистемата, предрешени като охрана.
Ние, почитаемите мами, никак не обичаме някой друг да ни шпионира.
Видя, че башарът е още жив и лежи, омотан в шигърова жица и забутан пренебрежително в един от ъглите. И най-голямата изненада — неокованата Одрейди стоеше права недалеч от височайшата почитаема мама. Жест, който трябваше да се тълкува като оскърбление.
Мурбела все още си спомняше, че много пъти бе преживявала подобни сцени, последици от поредната победа на мамите — перчене с телата на неприятелите, оставени със зла умисъл да лежат там, където ги е застигнала смъртта. Щурмът с оръжието, неоставящо кръв след себе си, бе стремителен и смъртоносен заради типичната порочна практика да се убива и след като вече не се налага. Тя с мъка сдържа тръпката, предизвикана от връщането към спомените за смърт в Другите Памети. Всичко се извършваше без предупреждение — войските тръгваха в широки, плътни редици, след които оцелелите от ефекта на доминото оставаха занемели от преживения шок. Почитаемите мами очевидно се наслаждаваха на тази гледка.
Загледана в Мурбела, височайшата почитаема мама каза:
— Това е значи торбата с безочие, която си подготвила.
Одрейди почти се усмихна на сравнението.
Торба с безочие ли?
Една бин-джезъритка ще го приеме без ненавист. Но височайшата сега бе поставена в затруднено положение, защото не можеше да се възползва от оръжието си за безкръвно убиване. Много деликатен баланс на силата. Възбудените разговори между мамите разкриваха затруднението, на което се бяха натъкнали.
Целият им секретен оръжеен арсенал бе изчерпан, защото неподлежащите на презареждане оръжия бяха се превърнали в безполезна вещ след еднократно използване.
Оръжието ни от последния рубеж, което е вече мъртво!
Лошо, свикнала да възприема себе си като върховна инстанция, се бе оказала на съвсем друга арена. Току-що беше узнала за безподобната — и затова страшна лекота, с която Мурбела е убила една от нейните избраници.