Мурбела усети да я връхлитат думи, които бе чувала, без досега да приема смисъла им.
„Няма граници за нещата, които ще направим за оцеляването на «Бин Джезърит».“
Дънкан ще го разбере. Не мога да му попреча. Ментатът не ще се придържа към фикс-идеята за моето състояние и схващанията ми преди теста с Агонията. Той разтваря разума си така, както аз отварям врата. Ще се запознае подробно с мрежата: „Какво ли съм хванал сега?“
Същото ли се беше случило и с лейди Джесика? Другите Памети водеха до втъкаването на Джесика в основата на Споделянията. Мурбела бе повдигнала съвсем малко крайчеца на тази тъкан, изкушавайки се да парадира с познания от още по-стари времена.
Но лейди Джесика като еретик? Злоупотреба с положението, осигурено и от йерархичните дадености?
Джесика се бе хвърлила в любовта така, както Одрейди бе плонжирала в морето, а надигналите се вълни за малко не бяха погълнали Сестринството.
Мурбела се почувства отнасяна в посока, в която не искаше да тръгва. Болка сграбчи гърдите й.
Дънкан! Ох, Дънкан! — Тя скри лицето си с длани. — Помогни ми, Дар. Какво да правя?
Никога не си задавай въпроса защо си станала света майка.
Длъжна съм! Виждам ясно движението напред в паметта си и…
Не забравяй, че тя е поредица от следващи една след друга сцени. Ако мислиш за нея като за причина и следствие, вниманието ти ще бъде отвлечено от целостта на изображението.
Тао ли?
По-просто — ти си тук.
Но Другите Памети се връщат назад и назад, и…
Представи си ги като низ от пирамиди, навързани една с друга.
Това са само думи!
Тялото ти продължава ли да функционира?
Боли ме, Дар. Ти вече нямаш тяло и е безсмислено да…
Намираме се в различни ниши. Мъката, която аз усещам, не е твоя мъка. И моите радости не са твои.
Не ми е притрябвало съчувствието ти! Ой, Дар! Защо съм се родила?
Родена ли си, за да загубиш Дънкан?
Дар, моля те!
Е, добре. Значи си била родена и вече знаеш, че това никога не е достатъчно. Така си станала почитаема мама. Какво друго да сториш? Още ли не е достатъчно? Сега вече си света майка. Мислиш, че и това е малко? Да, никога не достига, докато си жива…
Добре, искаш да ми кажеш, че винаги трябва да се пресягам напред и напред.
Пфу! Не бива да вземаш решенията си на тази основа. Не го ли чу? Не мисли, направи го. Ще избереш ли лекия път? Нима трябва да си тъжна, само защото си се сблъскала с неизбежното? Ако виждаш единствено това, ограничи се с усъвършенстване на породата!
Върви по дяволите! Защо постъпваш така с мен?
Как постъпвам?
Караш ме да чувствам себе си и бившите си сестри по този начин…
По кой начин?
Проклета да си! Знаеш какво имам предвид!
Бивши сестри, така ли каза?
Ой, колко си лукава.
Всички свети майки са лукави.
Никога не спираш да поучаваш!
Това ли правя?
Каква наивница съм била! Питам те за истинската ти цел.
Знаеш го толкова добре, колкото и аз. Чакаме човешкият род да навлезе в зрелостта. Тиранът само му предостави време, а днес хората имат нужда от грижи.
Какво общо може да има Тиранът с болката ми?
Ей, глупава жено! Пропадна ли на теста с Агонията?
Знаеш, че не!
Тогава престани да се препъваш в очевидното.
Ах, кучка такава!
По-добре е — вещица. А двете са за предпочитане пред курва.
Единствената разлика между „Бин Джезърит“ и почитаемите мами е видът на пазарището. Ти надяна брачен хомот на нашето Сестринство.
Кое наше Сестринство?
Грижите се за разплод с лице към властта. Тогава има ли разлика в сравнение…
Мурбела, не изопачавай! Дръж очите си отворени само за оцеляването.
Но не ми разказвай, че не сте си служили съзнателно с властта.
Просто временни пълномощия за управление на хора, които трябва да оцелеят.
Пак с това оцеляване!
Сестринство, което се грижи за опазване живота на другите. Както омъжената жена, която носи и ражда деца.
Да, всичко се свежда до създаването на потомство.
Ето решението, дето вземаш за себе си — семейство и онова, с което то те обвързва. Какво друго може да ти даде радост и щастие в живота?