Выбрать главу

Неизползваната сила напомняше за кукла на ясно видими конци, които никой не държи в ръцете си. Убедително привличаща.

Мога да я накарам да танцува.

Подхранвайки заблудата, той потърси Мурбела.

— Кога ще те видя?

— Дънкан, моля те! — Измъченият й вид не бе скрит дори в предаваното изображение. — Заета съм. Сам знаеш колко е напрегнато. Ще мога да изляза едва след няколко дни.

Почитаемите мами, които служеха за фон на предаваната картина, се намръщиха при странното поведение на своята предводителка. Всяка света майка можеше да го прочете по лицата им.

Защо е омекнала височайшата? Та отсреща е просто някакъв си мъж!

Когато прекъсваше връзката, Айдахо видя онова, което бе показано на всеки монитор из кораба:

„Тя е в опасност! Не го ли разбира?“

Шийена разполагаше с ключа, задействащ контрола върху полета. Мините вече ги нямаше. Никой не би могъл да разруши не-кораба само с подаване на сигнал към скритите експлозиви. Оставаше да се помисли за товара от човешки същества и особено за Тег.

Той ще разбере направения от мен избор. А останалите — равинът с групата му и Сцитал — ще трябва да рискуват заедно с нас.

Не се безпокоеше за футарите, намиращи се в сигурни клетки. Интересни животни, но засега без никакво значение. За миг помисли и за Сцитал. Ситният тлейлаксианец бе неотстъпно наблюдаван от стражата; не сваляха погледи от него, независимо от нападналите ги тревоги.

Легна си изнервен, което бе лесно обяснимо за всеки от наблюдателите-вардияни в Архивната служба.

Драгоценната негова Мурбела е в опасност.

Тя наистина бе застрашена, но сега не можеше да я защити.

Самото ми присъствие е опасно за нея.

Стана в зори и се върна в оръжейния склад, където се бе заел с демонтаж на инсталация за производство на оръжие.

Там го намери и Шийена, помолила го да я придружи до караулното помещение.

Завариха група проктори, които ги поздравиха. Не го изненада водачът им. Гарими. Дънкан бе чул за поведението й на Общия събор. Подозрителна. С притеснен вид. Готова да разиграе собствената си игра. Жена с прекалено сериозно изражение на лицето. Някои казваха, че извънредно рядко се усмихвала.

— Погрижих се за видеоочите в помещението — рече Гарими. — Сега показват как на закуска те питаме нещо във връзка с оръжията.

Айдахо почувства бодване в стомаха. Хората на Бел бързо щяха да забележат имитацията. Особено в изображението на негово подобие.

Гарими реагира на смръщването му:

— Имаме свои хора в Архивната служба.

— Дойдохме тук — каза Шийена, — за да те попитаме дали искаш да си тръгнеш преди бягството ни с този кораб.

Изненадата му не бе престорена.

Да остана ли?

Не беше обмислял подобна възможност. Мурбела не бе вече негова. Връзката им изглеждаше прекъсната завинаги. Тя го отричаше; все още. Но щеше да го приеме веднага, след като поискат да вземе решение, което би го изложило на опасност заради някоя от целите и задачите на „Бин Джезърит“. Засега просто стоеше на дистанция — много по-голяма, отколкото бе нужно.

— Ще се Разпръсквате ли? — запита той, вгледан в Гарими.

— Да. За да спасим онова, което можем. Ще гласуваме с краката, както се е казвало някога. Мурбела погубва „Бин Джезърит“.

Това бе неизреченият досега довод, на който той разчиташе, за да ги спечели на своя страна — несъгласието с играта на Одрейди.

Айдахо пое дълбоко дъх:

— Ще дойда с вас.

— Да не съжаляваш! — предупреди го Гарими.

— Глупаво е… — с думите си сякаш изхвърли навън сдържаната досега мъка.

Гарими не би се изненадала от подобен отговор, даден от някоя сестра. Айдахо обаче я смая; бяха й потребни няколко секунди, за да се върне в обичайното си състояние. Но искрено изреченото от него я убеди.

— Разбира се, че е глупаво. Прощавай. Наистина ли си сигурен, че не искаш да останеш? Дължим ти правото на избор, за да вземеш сам решение.

Бин-джезъритската изисканост към онези, които им служат предано!

— Ще дойда с вас.

Болката, която виждаха по лицето му, бе истинска. Остана и тогава, когато той седна пред командното табло.

Положението, посочено в работната ми характеристика.

Дори не направи опит да прикрива действията си, подавайки кода за изискване на идентифициращите схеми.

Съюзници в Архивната служба.

Схемите се появиха, просветвайки в прожектираното изображение — цветни ленти с повредено звено в системата за управление на полета. Пътят около прекъсването стана видим само след няколко мига проучване, благодарение на предварително проведените наблюдателни операции на ментата.