Преход на множествени величини през сърцевинното тяло!
Айдахо се облегна назад и зачака.
Излитането отзвъня продължително в черепната му кутия като в празно пространство, но спря изведнъж, когато се оказаха достатъчно далеч от повърхността, за да въведат неутралните полета и да се вклинят в Огънатото пространство.
Той се загледа в предаваното изображение. И двамата бяха там — възрастната двойка в познатия градински декор! Видя проблясващата отпред мрежа — мъжът сочеше към нея с доволно усмихващо се окръглено лице. В момента преминаваха през прозрачен слой, разкриващ кръгообразните движения на кораба зад тях. Мрежата стана по-широка, предишните очертаващи я линии се превърнаха в ленти.
Устните на мъжа започнаха да се свиват и разпускат в ритъма на изговарялите без звук думи:
Ние ви очаквахме.
Ръцете на Айдахо се насочиха към командното табло, пръстите му се свиха в просветващото поле към необходимите елементи за контрол на движенията на полета. Нямаше време за любезности. Груба раздяла. За по-малко от секунда се оказа в сърцевинното тяло. А оттам бе съвсем просто да се отърве от цели сегментни участъци. Воденето на кораба бе овладяно напълно. Видя как мрежата започва да изтънява, след което забеляза и изненадата, изписана по лицето на мъжа. Следваха неутралните полета. Айдахо почувства как корабът влетя в Огънатото пространство. Мрежата се наклони и удължи със смалените в перспектива двама наблюдатели, след което съвсем изтъня. Тогава той изтри схемите за звездно запаметяване, заличавайки и собствените си данни в тях.
Мрежата и наблюдателите изчезнаха.
Как съм знаел, че ще бъдат там?
Нямаше друг отговор освен убедеността, изкована в многократните визити.
Шийена не погледна към него, когато я намери в караулното помещение пред временния пулт за управление на полета. Бе привела главата си над пулта и гледаше втрещена. Прожектираното над нея изображение показваше, че вече са излезли от Огънатото пространство. Звездната конфигурация бе съвсем непозната, но Айдахо го очакваше.
Тя се завъртя със седалката и погледна към Гарими, застанала зад нея:
— Загубихме цялата база данни!
Дънкан почука по слепоочието си с показалеца на ръката:
— Не, не сме.
— Ще ни трябват години, за да възстановим само основните параметри! — възрази Шийена. — Какво стана?
— Попаднахме като неразпознаваем кораб в също така неизвестна вселена. Не е ли точно това, което искахме?
„Няма никаква тайна в запазването на равновесие. Трябва само да усетиш вълната.“
В Мурбела се бе настанило чувството, че се е изнизала цяла епоха, когато разбра за взетото от Дънкан решение.
Да изчезне е космоса! Да ме изостави!
Постоянното усещане за време, дошло при теста с Агонията, й показваше, че всъщност са изминали само секунди, след като осъзна намеренията му; същевременно чувстваше, че го е знаела от самото начало.
Трябва да бъде спрян!
Тя се пресегна към превключвателя на комуникационния колектор в мига, когато Централата започна да се разтърсва. Трусът продължи сякаш безкрайно дълго, за да стихне бавно.
Белонда се изправи:
— Какво…
— Не-корабът току-що се отдели от площадката — каза Мурбела.
Белонда също посегна към превключвателя, но старшата майка я спря:
— Вече излетя.
Не бива да види мъката ми.
— Но кой… — недоизрече въпроса си Бел, прозряла онова, което и Мурбела бе разбрала.
Въздъхна. Имаше на разположение цял исторически арсенал от ругатни и сквернословия, но не искаше да си послужи с тях.
— На обяд ще се храня в личната си столова със съветниците — каза тя. — Искам и ти да присъстваш. Кажи на Дуана да сготви същата яхния от стриди.
Белонда бе готова да протестира, но се задоволи само да попита:
— Пак ли?
— Помниш, че предишната вечер ядох долу сама, нали?
Старшата майка трябва да спазва задълженията си!
Чакаха ги карти за промяна и реки за проследяване, а и почитаемите мами трябваше да бъдат привиквани към домакинските обязаности.
Мурбела, някои вълни те отхвърлят, но ти пак се изправяш, за да продължиш. Седем пъти долу, осем пъти горе… Можеш да балансираш върху странни повърхности.
Знам, Дар. Пълна готовност за участие в съня ти.
Белонда не отмести погледа си от нея, преди Мурбела да каже:
— Снощи накарах съветниците да седнат за вечеря в другия край. Беше наистина странно — само две маси в цялото помещение.