Винаги можем да разчитаме на атреидскипе гени — помисли Тараза.
Зад Одрейди прошумоля перде и тя погледна към него. Намираха се в утринната стая на старшата света майка — малка и елегантна — със стени, декорирани от зелени завеси. Единствено ослепително белият фотьойл на Тараза я отделяше от общия фон. Сводестите прозорци на помещението гледаха на изток към градината и тревната площ, а в дъното, като много далечен екран, се издигаха снежни планини.
Без да я погледне, Тараза рече:
— Останах доволна, когато двете с Лусила приехте назначението. Моята задача вече е много по-лесна.
— Бих желала досега да съм се срещнала с въпросната Лусила — отбеляза Одрейди, свела поглед към върха на главата на събеседничката си. Гласът ѝ се оказа мек контраалт.
Тараза се изкашля.
— Не се налага. Лусила е една от нашите най-добри Впечатки. Разбира се, всяка от вас двете е била подготвена в едни и същи либерални граници, за да бъдете подходящи за случая.
В официалния ѝ тон се долавяше нещо почти обидно и само навикът на продължителното общуване приглуши мигновената ядна реакция от страна на Одрейди. Тя си даде сметка, че причината е донякъде в думата „либерални“. При нейното произнасяне някогашните Атреиди се изправяха, доловили повея на бунта. Сега струпаните в нея спомени на жени рязко се вкопчиха в извънсъзнателни предположения и непроучени предразсъдъци, скрити зад подхвърлената идея.
„Единствено либералите имат правилно мислене. Само те са истински интелектуалци. И само либералите разбират потребностите на своите приятели.“ „Колко порочност и злост лежат скрити в тази дума! — помисли Одрейди. — И колко много скрито его, търсещо усещането за превъзходство.“
Тя си спомни, че Тараза бе използвала понятието в придадения му от католицизма смисъл, независимо от обидния и официален тон, а именно: общото възпитание на Лусила е било внимателно съобразено с възпитанието на Одрейди.
Старшата света майка се облегна по-удобно назад, но продължи да гледа към екрана пред нея. Светлината от прозорците, обърнати на изток, падаше право върху лицето ѝ, хвърляйки сенки под носа и брадичката. Тараза бе дребна жена, съвсем малко по-възрастна от Одрейди, запазила голяма част от хубостта си, която на времето я бе превърнала в най-сигурния обект за разплод с по-трудни господа. Лицето ѝ имаше издължен овал и закръглени бузи. Черната ѝ коса беше плътно изтеглена назад от високото чело с ясно изразен връх. Когато говореше, отваряше съвсем малко устата си, което бе свидетелство за превъзходен контрол над движенията. Вниманието на наблюдателя неизбежно се насочваше и към нейните очи в плътносиньо, на които трудно можеше да се устои. А общото впечатление беше като от привидно ласкава лицева маска, пропускаща само толкова, колкото да загатне за действителните емоции.
Одрейди познаваше добре сегашната поза на старшата майка. След миг Тараза щеше да промърмори нещо, въпреки че все още бе потопена в мислите си, докато внимателно следеше редовете от биографията на екрана. Очевидно вниманието ѝ се бе разпростряло над голям брой въпроси.
Това поуспокои посетителката. Тараза не вярваше на глупотевини от типа, че съществува благодетелна сила — пазителка на човечеството. Мисионария Протектива и намеренията на Сестринството бяха единствено значимото в нейния свят. Всичко полезно за тези намерения и цели — дори попълзновенията на отдавна умрелия Тиран — можеше да бъде оценено като добро. Останалото носеше знака на злото. Чуждоземските натрапници от Разпръскването — особено връщащите се потомки, които сами наричаха себе си „почитаеми мами“ — не заслужаваха доверие. Единствено хората на Тараза, пък дори и онези свети майки, които ѝ се противопоставяха в Съвета, бяха богатството на Бене Гесерит и само на тях можеше да се вярва.
Все още без да погледне нагоре, тя каза:
— Знаеш ли, че като се сравнят хилядолетията преди Тирана с тези след неговата смърт, намаляването на броя на големите военни конфликти е изумително…
— Доколкото ни е известно — вметна Одрейди.
Погледът на Тараза сякаш отскочи нагоре, след което отново се върна на мястото си:
— Какво?