— Нови печалби! — обади се Фейд-Рота.
— Точно така! — потвърди баронът. И си помисли: „И това е справедливо. Ние сме тези, които опитомихме Аракис… освен неколцина свободни мелези, които се крият в покрайнините на пустинята, и малкото кротки контрабандисти, свързани с планетата едва ли не толкова здраво, колкото и местният тръст за добиване на подправката.“
— И великите династии ще узнаят, че баронът е унищожил атреидите — продължи Пайтър. — Те ще узнаят.
— Ще узнаят — повтори баронът.
— А най-прелестното е, че дукът също ще узнае. Той вече знае. Той вече усеща капана.
— Истина е, че дукът знае — рече баронът и в гласа му се долови тъжна нотка. — Той просто нямаше как да не узнае… което е още по-жалко.
Баронът се отдръпна от глобуса на Аракис. Щом излезе от сянката, фигурата му придоби очертания — огромна и невероятно дебела, с остроумно подчертани издутини под гънките на тъмното му наметало, показващи, че цялата тази тлъстина се подкрепя донякъде от портативни суспенсори, прикрепени към плътта му.
В действителност той може би тежеше двеста стандартни килограма, а краката му можеха да носят не повече от петдесет.
— Гладен съм — избоботи баронът, потри увисналата си устна с покритата с пръстени ръка и с очи, потънали в мас, погледна към Фейд-Рота. — Изпрати да донесат храна, скъпи мой. Ние ще се нахраним, преди да се оттеглим.
„Ето какво казваше Алая — повелителката на ножа: «Светата майка трябва да съчетава изкусителната хитрост на куртизанка с недосегаемото величие на девствена богиня и да държи в напрежение тези свои качества, докато траят силите на нейната младост. Защото, когато младостта и красотата отминат, тя ще разбере, че времето, изпълнено някога с напрежение, се е превърнало в източник на вещина и находчивост.»“
— И така, Джесика, какво ще кажеш за свое оправдание? — попита светата майка.
Беше малко преди залез в замъка Каладън в деня на изпитанието на Пол. Двете жени седяха сами в дневната на Джесика, докато Пол изчакваше в съседната звукоизолирана стаичка за съзерцание.
Джесика бе застанала с лице към южните прозорци. Тя гледаше, ала не виждаше сгъстените багри на свечеряването отвъд ливадата и реката. Слушаше, ала не чу въпроса на светата майка.
Някога, преди толкова много години, бе проведен друг един изпит. Едно мършаво девойче с коса с цвета на бронз и тяло, изтезавано от вихрите на съзряването, бе влязло в кабинета на светата майка Гайъс Хелън Мохайъм, висш проктор¤ на училището „Бин Джезърит“ на Уалах IX¤. Джесика сведе очи към дясната си ръка и сви пръсти, припомняйки си болката, ужаса и гнева.
— Горкият Пол! — прошепна тя.
— Зададох ти въпрос, Джесика! — Гласът на старицата бе рязък и настойчив.
— Какво? Оох… — Джесика откъсна мислите си от миналото и обърна лице към светата майка, която седеше с гръб към каменната стена между двата западни прозореца. — Какво искате да ви кажа?
— Какво искам да ми кажеш? Какво искам да ми кажеш? — В старческия глас, който я имитираше, имаше безпощадност.
— И така родих син! — избухна Джесика. И тя осъзна, че гневът й бе умишлено предизвикан.
— Беше ти наредено да раждаш само дъщери на атреидите.
— За него това беше толкова важно — заоправдава се Джесика.
— И ти в своето високомерие реши, че би могла да родиш Куизъц Хадерах.
Джесика вирна брадичка.
— Предчувствувах такава вероятност.
— Мислила си единствено за силното желание на дука да има син — рече грубо старицата. — В тази работа неговите желания са без значение. Една атреидска дъщеря би могла да се омъжи за някой харконски наследник и така да се спусне мост над пропастта. Ти безнадеждно усложни нещата. Сега може да изгубим и двете кръвни линии.
— И вие не сте безпогрешни — рече Джесика. Тя издържа строгия поглед на старческите очи.
— Стореното — сторено — промълви след малко старицата.
— Заклех се никога да не съжалявам за решението си — каза Джесика.
— Колко благородно! — усмихна се подигравателно светата майка. — Нямало да съжалява! Ще те видим какво ще правиш като бегълка с обявена за главата ти награда, когато ръката на всеки ще е насочена срещу теб, за да убие и теб, и твоя син.
Джесика пребледня.
— Няма ли друг избор?
— Избор ли? И това ще пита една бин-джезъритска възпитаница?
— Питам само какво виждате в бъдещето със своите свръхспособности.
— В бъдещето виждам онова, което съм виждала и в миналото. Ти много добре познаваш структурата на нашата дейност, Джесика. Расата познава собствената си тленност и се страхува от застой в своята наследственост. Това съществува в кръвния поток — стремежът да се смесват без план генетичните жилки. Империята, компанията „ЕМОП“ и всичките велики династии са само тресчици по пътя на пороя.