— Всяка нощ ли сънуваш?
— Не и сънища, които си струва да се запомнят. Мога да запомня всеки сън, но някои си заслужават да бъдат запомнени, други не.
— Как разбираш разликата?
— Просто я знам.
Старицата погледна към Джесика и после пак към Пол.
— Какво сънува снощи? Струваше ли си да бъде запомнено?
— Да. — Пол затвори очи. — Сънувах някаква пещера… и вода… и едно момиче — много слабичко, с големи очи. Очите й са изцяло сини — в тях изобщо няма бяло. Аз разговарям с нея и й казвам за вас, за това, че съм видял на Каладън светата майка. — Пол отвори очи.
— А нещата, които разказа на това странно момиче, за това, че си ме видял, това днес ли се случи?
Пол се замисли и след това отговори:
— Да, аз казвам на момичето, че сте дошли и сте ми поставили знак за необикновеност.
— Знак за необикновеност — пошепна старицата и отново стрелна с очи Джесика, и после пак ги насочи към Пол. — А сега ми кажи, Пол, често ли сънуваш неща, които впоследствие ти се случват точно така, както си ги видял насън?
— Да. Аз и преди съм сънувал това момиче.
— Така ли? Познаваш ли я?
— Не, но ще се запознаем.
— Разкажи ми за нея.
Пол отново затвори очи.
— Намираме се на една тясна площадка, закътана сред някакви скали. Почти е нощ, но е горещо, а през една пролука в скалите виждам пясъчни островчета. Ние сме… в очакване… аз трябва да отида да се срещна с някакви хора. Тя е уплашена, ала се опитва да скрие това от мен, а аз се вълнувам. И тя ми казва: „Разкажи ми за водите на родната ти планета Усул.“ — Пол отваря очи: — Не е ли странно това? Моята родна планета е Каладън. Изобщо не съм чувал за планета на име Усул.
— Има ли още от този сън? — подсказа Джесика.
— Да. А може би тя мен наричаше Усул — рече Пол. Ето сега ми идва наум. — Той отново затвори очи. — Моли ме да й разкажа за водите на Каладън. А аз вземам ръката й. Обяснявам й, че ще й кажа едно стихотворение. И аз й казвам стихотворението, но се налага да й обяснявам някои от думите, като плаж и прибой, и водорасли, и чайки.
— Какво стихотворение? — попита светата майка.
Пол отвори очи.
— Една от симфоничните поеми на Гърни Халик за тъжни дни.
Джесика започна да рецитира зад гърба на Пол:
— Ето това е стихотворението — рече Пол.
Старицата се вгледа в Пол и каза:
— Млади човече, като проктор на „Бин Джезърит“ аз търся нашия Куизъц Хадерах, онзи мъж, който действително може да стане един от нас. Майка ти съзира такава вероятност за теб, но тя гледа с очите на майка. Вероятност виждам и аз, ала нищо повече.
Тя замълча и Пол разбра, че й се иска той да говори. Изчака я.
След малко тя добави:
— Както желаеш тогава. Ти имаш богата душевност — признавам това.
— Свободен ли съм? — попита той.
— Не желаеш ли да чуеш какво ще ти разкаже светата майка за Куизъц Хадерах? — попита Джесика.
— Тя каза, че онези, които са се опитвали, са загивали.
— Аз обаче мога да ти помогна с някои кратки съвети, за да разбереш защо не са успели — каза светата майка.
„Говори за съвети“ — мислеше си Пол. — „Ясно е, че тя нищо не знае.“
— Тогава съветвайте — рече той.
— Така ли ужасно ще се държиш към мен? — Тя се усмихна накриво, мрежа от бръчки покри старческото й лице. — Много добре. „Този който умее да се подчинява, той управлява.“
Пол се учуди — тя говореше за такива елементарни неща и толкова разтегливи по смисъл. Да не би да смяташе, че майка му изобщо на нищо не го е научила?
— Това ли наричате кратък съвет? — попита той.
— Не сме се събрали да си разменяме думи и да се заяждаме за техния смисъл — отвърна старицата. — Върбата се подчинява на вятъра и благоденствува, докато един ден се превърне в много върби — в стена срещу вятъра. Това е предназначението на върбата.
Пол се вторачи в нея. Тя каза „предназначение“ и той почувствува как думата го шибна, заразявайки го наново с ужасното предназначение. Той изпита внезапен гняв към нея, тази малоумна дърта вещица с тази нейна уста, пълна с плоски баналности.
— Според вас аз бих могъл да бъда този Куизъц Хадерах — заговори той. — Говорите за мен, а не казахте и дума какво можем да направим, за да помогнем на баща ми. Чух ви, като говорехте на майка ми. Говорите тъй, сякаш баща ми е умрял. Само че той е жив!