— О!
Пол започна да се облича. Вълнуваше се, че баща му ще дойде. Откакто императорът бе заповядал да поемат владението на Аракис, баща и син прекарваха толкова малко време заедно.
Юи се отправи към масата във форма на буквата „Г“, като си мислеше: „Колко е напълняло момчето за тези няколко месеца! Каква загуба! О, каква печална загуба!“ И си припомни: „Не бива да се колебая. Това, което правя сега, го правя, за да съм сигурен, че моята Уана няма да страда повече от харконските зверове.“
Пол приседна на един стол до него и започна да закопчава сакото си.
— Какво ще уча по време на прехода?
— Ъъ, форми на живот от планетата Земя, пренесени на Аракис. Изглежда, че планетата е разтворила обятията си за някои тамошни форми на живот. Не е ясно как е станало това. Когато пристигнем, ще трябва да потърся планетарния еколог, някой си д-р Кайнс; и да му предложа своята помощ при изследването.
Юи си помисли: „Какво говоря? Лицемеря дори пред себе си.“
— Ще има ли нещо за свободните? — попита Пол.
— Свободните ли? — Юи забарабани с пръсти по масата и като видя, че Пол наблюдава нервното му движение, отдръпна ръката си.
— Може би имате нещо за цялото аракийско население — рече Пол.
— Да, разбира се — потвърди Юи. — Населението се дели на две основни групи — свободните представляват първата група, другите са хората от областите грейбън, синк и пан¤. Научавам, че има и някои смесени бракове. Жените от селата в пан и синк предпочитат за съпрузи свободните, а техните мъже предпочитат за съпруги жените на свободните. Имат си поговорка: „Лустрото идва от градовете, мъдростта — от пустинята.“
— Имате ли техни снимки?
— Ще видя какво мога да ви намеря. Най-интересното у тях са безспорно очите — изцяло сини, без никаква следа от бяло.
— Мутация ли е?
— Не, свързано е с пренасищането на кръвта с мелиндж.
— Свободните са сигурно храбри, щом живеят в периферията на пустинята.
— Така казват всички — рече Юи. — Те съчиняват стихове и ги посвещават на своите ножове. Жените им са свирепи колкото и мъжете. Дори децата на-свободните са жестоки и опасни. Предполагам, че на вас няма да ви се разреши да общувате с тях.
Пол се вторачи в Юи, той откри в тези няколко бегли данни за свободните словесна сила, която привлече цялото му внимание. Ето такива хора да спечелиш за съюзници!
— А червеите? — попита.
— Какво червеите?
— Иска ми се да науча нещо повече за пясъчните червеи¤.
— Ъъъ, разбира се. Разполагам с видеокнига¤ за един дребен екземпляр, дълъг само сто и десет метра, с диаметър двадесет и два метра. Снимана е в северните ширини. Записани са достоверни свидетелски показания за червеи по-дълги от четиристотин метра, а има основание да се смята, че съществуват и по-големи.
Пол сведе поглед към една конусообразна релефна карта на северните ширини на Аракийн, разпъната на масата.
— Пустинният пояс и районите на южния полюс са отбелязани като безлюдни. Червеите ли са причината?
— И бурите.
— Всяко място обаче може да се засели.
— Ако е икономически приемливо — рече Юи. — Защото опасностите на Аракис струват скъпо. — Той поглади увисналите си мустаци. — Баща ви скоро ще бъде тук. Преди да си тръгна, искам да ви направя един подарък — находка, на която попаднах, като опаковах багажа си. — Той постави на масата помежду им някакъв предмет — черен, продълговат, не по-голям от върха на палеца на Пол.
Пол погледна предмета, а Юи отбеляза, че момчето не посегна към него и си помисли: „Колко е предпазлив!“
— Това е много старо издание на Оранжевата католическа библия, направено специално за космически пътешественици. Не е видеокнига, но всъщност е напечатана върху влакнеста хартия. Има свой собствен увеличител и електростатична захранваща система. — Той вдигна книжката и му показа. — Книжката трябва да се държи близо до захранващото устройство, което въздействува върху скрепените с пружина корици. Натиска се ръба — ето така, избраните страници взаимно се отблъскват и книжката се отваря.
— Толкова е мъничка.
— Но има хиляда и осемстотин страници. Натиска се ръба… ето така… и захранващото устройство се придвижва с една страница напред, докато си четете. Никога не пипайте самите страници с пръсти. Влакнестата тъкан е толкова нежна. — Той затвори книжката и я подаде на Пол: — Опитайте.
Юи наблюдаваше как Пол се справя с устройството за страниците и си мислеше: „Спасявам собствената си съвест. Давам му въздържанието на религията, преди да го предам. Така мога да твърдя пред себе си, че е отишъл там, където аз не мога да отида.“
— Сигурно е издадена преди появата на видеокнигите — отбеляза Пол.