— Според Гърни не е артистично да се убива с върха, а трябва да се убива само с острието.
— Гърни е романтик — изръмжа дукът. Това, че тези приказки за убийства се говореха от сина му, неочаквано го разтревожи. — Бих предпочел никога да не ти се налага да убиваш… но ако възникне необходимост, направи го, както можеш — все едно с върха или с острието. — Той вдигна поглед към прозореца на тавана, по който барабанеше дъждът.
Пол проследи погледа на баща си и се замисли за дъждовното небе там, горе — нещо, което според думите на всички, не можеше никога да се види на Аракис — и тази мисъл за небето му припомни за пътешествието.
— Корабите на Сдружението наистина ли са големи? — попита той.
Дукът го погледна.
— Ти за първи път ще летиш в космоса — рече. — Да, големи са. Ние ще летим с най-големия линеен кораб, тъй като пътуването е продължително. Този кораб наистина е голям. Хамбарът му ще побере всички наши фрегати и транспортни кораби само в едно малко ъгълче — ние ще съставляваме едва една малка част от корабния опис на товарите.
— А няма ли да можем да пуснем фрегатите си?
— Това е част от цената, която се плаща за охраната на Сдружението. Съвсем наблизо до нас могат да се озоват харконски кораби и тогава няма да има защо да се страхуваме от тях. Харконите не са толкова глупави, че да излагат на риск навигационните си права.
— Ще наблюдавам нашите екрани и ще се опитам да видя някой от Сдружението.
— В никакъв случай. Дори и собствените им агенти не са виждали човек от Сдружението. Сдружението така ревностно бди над тайната на своя вътрешен живот, колкото и над своя монопол. Не прави нищо, което може да изложи на риск нашите навигационни права, Пол.
— Според вас дали те не се крият, защото са мутирали и вече нямат… човешки вид?
— Кой знае? — сви рамене дукът. — Това е загадка, която ние едва ли ще решим. Още повече че имаме по-неотложни задачи и едната от тях си ти.
— Аз ли?
— Майка ти пожела именно аз да ти го съобщя, синко. И така, ти вероятно имаш способности за ментат.
Пол втренчи очи в баща си, загубил за миг дар слово, и след малко рече:
— Ментат? Аз ли? Но аз…
— Хауът го потвърди, синко. Вярно е.
— Винаги съм си мислел, че обучението на един ментат трябва да започне още в детска възраст и че на обучавания не бива да се казва нищо, защото това може да спре ранното… — Гласът му секна, всички подробности от миналото му водеха до един очевиден извод. — Разбирам — промълви той.
— Но идва ден — заговори дукът, — когато бъдещият ментат трябва да узнае за обучението си. То може и да бъде преустановено. Обучаваният трябва да участвува във вземането на решението дали обучението му да продължи, или да бъде прекъснато. Някои могат да продължат, други не са в състояние да го направят. Единствен бъдещият ментат може да определи със сигурност това за себе си.
Пол потри брадичката си. Цялото специално обучение на Хауът и майка му — мнемотехниката3, съсредоточаването на вниманието, владеенето на мускулите и изострянето на чувствителността, изучаването на езици и нюансите на гласовете — всичко това се разкри в нова светлина в съзнанието му.
— Един ден ти ще станеш дук, синко — продължи баща му. — Дук-ментат — това ще е наистина чудесно съчетание. Можеш ли сега да решиш… или ти е потребно още време?
В отговора му нямаше никакво колебание.
— Ще продължа обучението си.
— Наистина чудесно! — промълви дукът и Пол съзря гордата усмивка върху лицето на баща си. Тази усмивка разтърси Пол — тя превърна измъченото лице на дука в череп. Пол затвори очи, защото усети, че вътре в него ужасното му предназначение се бе пробудило отново.
„Сигурно ужасното ми предназначение е да стана ментат“ — помисли си той.
Но дори когато се съсредоточи върху тази мисъл, новото му чувство я отхвърли.
„С лейди Джесика и Аракис системата на «Бин Джезърит» за насаждане и внушаване на легенди посредством Мисионария протектива постигна пълното си осъществяване. Мъдрата идея да се разхвърлят из познатата вселена семената на прорицателските предания, за да се осигури закрила на бин-джезъритските служители, бе отдавна високо оценена, ала никога не сме виждали conditionut-extremis с по-съвършено съчетаване на личност и подготовка. Прорицателските легенди на Аракис вече дори се бяха превърнали в канони (в това число светата майка, канто и респонду¤, както и по-голямата част от паноплия профетикус¤). Сега вече е общопризнато, че скритите заложби на лейди Джесика са били очевидно подценявани.“
3
Мнемотехника (гр.) — правила и прийоми за засилване на паметта и улесняване запаметяването на факти, числа и сведения, при което най-много се използва асоциацията. Б.пр.