Той заговори с нехаен тон, ала тя долови напрежението, скрито в него.
— Ловец преследвач. Улових го в стаята си и му разбих носа, ала искам да съм сигурен. От водата би трябвало да направи късо съединение.
— Потопи го! — заповяда тя.
Той се подчини.
След малко Джесика каза:
— Извади ръката си. Остави това нещо под водата.
Той я извади, отърси я от водата и вторачи поглед в неподвижния метален къс във фонтана. Джесика отчупи стъблото на някакво растение и побутна смъртоносното парче метал.
Ловецът беше мъртъв.
Тя пусна стъблото във водата и погледна Пол. Погледът му изучаваше стаята с проницателна настойчивост, която тя разпозна — бин-джезъритския подход.
— Какви ли опасности крие тази стая! — рече той.
— Имам основание да вярвам, че е безопасна — каза тя.
„И моята стая трябваше да е безопасна. Хауът…“
— Това бе ловец преследвач — напомни му тя. — А това означава, че го е направил човек, който е бил вътре в замъка. Насочващите лъчи на преследвача имат ограничен обсег на действие. Може да е внесен тайно след огледа на Хауът.
Тя обаче си мислеше за съобщението върху листото „…измяна на доверен приближен или поручик“. Дано не е Хауът. Дано само не е Хауът.
— Хората на Хауът вече претърсват замъка — рече Пол. — Този преследвач едва не погуби възрастната жена, която дойде да ме събуди.
— Шейдаут Мейпс — каза Джесика, припомняйки си срещата при стълбата. — Баща ти е изпратил да те вземат за…
— Това може и да почака — прекъсна я Пол. — Какво те кара да мислиш, че тази стая е безопасна?
Тя кимна към бележката и му обясни.
Той леко се отпусна.
Ала Джесика продължаваше да е вътрешно напрегната и си мислеше: „Ловец преследвач! Милостива майко Космос!“ Наложи й се да призове всички свои способности, за да не се разтрепери.
Пол заговори с делови тон:
— Това, естествено, е работа на харконите. Ще се наложи да ги унищожим.
На херметическата врата се почука с условния знак на един от корпусите на Хауът.
— Влез — извика Пол.
Вратата широко се разтвори и един висок човек в атреидска униформа и с емблемата на Хауът върху кепето си влезе наведен.
— Ето ви и вас, сър — рече той. — Икономката каза, че ще ви намеря тук. — Той се огледа из стаята. — В килера открихме ниша във форма на пирамида и в нея заловихме човек. Намерихме при него командно табло за ловец преследвач.
— Искам да присъствувам на разпита — рече Джесика.
— Съжалявам, господарке. Объркахме работата при залавянето му. Той умря.
— Не открихте ли нещо, което да установява самоличността му? — запита тя.
— Все още нищо, господарке.
— Местен човек от Аракийн ли е? — попита Пол.
Джесика одобри с кимане уместния му въпрос.
— Прилича на местните хора — отвърна човекът. — Съдейки по външния му вид, той е бил поставен в нишата преди повече от месец, за да дочака нашето идване. Камъкът и мазилката на онова място, откъдето е влязъл в килера, бяха недокоснати вчера, когато оглеждахме замъка. Залагам честта си за това.
— Никой не оспорва вашата усърдност — обади се Джесика.
— Аз я оспорвам, господарке. При огледа трябваше да използуваме ултразвук.
— Предполагам, че сега правите именно това — рече Пол.
— Да, сър.
— Уведомете баща ми, че ще се забавим.
— Незабавно, сър. — Той погледна към Джесика. — Има заповед на Хауът в случаи като този младият господар да бъде охраняван на безопасно място. — Погледът му отново обходи стаята. — Какво ще кажете за тази стая?
— Имам основание да смятам, че е безопасна — отвърна тя. — Прегледали сме я и двамата с Хауът.
— В такъв случай тук отвън ще поставя стража, господарке, докато прегледаме още веднъж замъка. — Той се поклони, отдаде чест на Пол, докосвайки кепето си, излезе заднишком и затвори след себе си вратата.
Пол наруши внезапното мълчание:
— Не е ли по-добре ние сами да огледаме по-късно замъка? Твоите очи могат да съзрат неща, които биха убегнали на други.
— Това крило бе единственото място, което не бях прегледала — рече тя. — Отложих това за накрая, защото…
— Защото Хауът лично му бе отделил внимание — довърши той.
Тя му хвърли изпитателен поглед.
— Да не би да се съмняваш в Хауът? — запита тя.
— Не, но той старее… претоварен е. Бихме могли да снемем част от бремето му.
— Това само ще го засрами и ще навреди на неговата работоспособност — рече тя. — И мушичка няма да може да се промъкне в това крило, след като научи за станалото. Ще се засрами, че…
— Ние трябва да вземем наши собствени мерки — каза Пол.