И юношата, и мъжът бяха вперили поглед в глобуса и в полускрития в сянката човек, който го въртеше.
Близо до глобуса се разнесе злорад кикот. Сред кикота избоботи басов глас:
— Ето го, Пайтър — най-големият капан за хора, откакто свят светува. И дукът е на път да се напъха право в челюстите му. Не е ли великолепно това, което аз, барон Харконен, правя?
— Несъмнено, бароне — обади се мъжът. Теноровият му глас звучеше ласкаво и напевно.
Месестата ръка се спусна върху глобуса и спря въртенето му. Сега всички в стаята можеха да вперят очи в неподвижната повърхност и да видят, че това бе един от онези глобуси, правени за богати колекционери или планетарни губернатори на империята. В потвърждение на това глобусът носеше щемпела на имперските майстори занаятчии. Линиите на географската дължина и ширина бяха нанесени с тънка като косъм платинена нишка. За полярни шапки бяха инкрустирани най-прекрасни млечнобели диаманти.
Месестата ръка се раздвижи, търсейки подробностите по повърхността.
— Приканвам ви да се вгледате внимателно — избоботи басът. — Наблюдавай внимателно, Пайтър, а и ти, мой скъпи Фейд-Рота: от шестдесет градуса на север до седемдесет градуса на юг — ето тези изящни вълнички. А цвета им — не ви ли напомня за бонбони карамел му? И никъде не се вижда синевата на езера, реки или морета. Ами тези прекрасни полярни шапки — такива мънички! Би ли могъл някой да сбърка тази планета? Аракис! Наистина е неповторима. Великолепна сцена за неповторима победа.
По устните на Пайтър се плъзна усмивка.
— И само като си помисли човек, бароне, че падишах-императорът е убеден, че е дал на дука вашата планета на подправката. Колко трогателно.
— Това е нелепо твърдение — избоботи баронът. — Приказваш така, за да объркаш Фейд-Рота, но не е необходимо да объркваш моя племенник.
Юношата с мрачното изражение се размърда в креслото си и изглади една гънка по черното трико, с което бе облечен. Той изопна гръб, когато на вратата зад него се потропа.
Пайтър се измъкна от креслото си, отиде до вратата и я открехна достатъчно, за да поеме цилиндъра с посланието. После я затвори, разви свитъка и го зачете внимателно. Изкиска се. Пак се изкиска.
— Е? — попита баронът.
— Глупакът ни е отговорил, бароне.
— Имало ли е случай един атреид да отмине възможността за красива постъпка? — попита баронът. — Е, и какво пише?
— Той е изключително груб, бароне. Обръща се към вас с „Харконен“ — няма „Sire et cher cousin“2, ни титла, нищо.
— Името си ми е добро — изръмжа баронът и от тона му пролича неговото нетърпение. — Какво пише скъпият Лито?
— Пише: „Предложението ви за среща не се приема. Често съм се сблъсквал с вашата подлост, която е известна на всички.“
— А по-нататък? — попита баронът.
— „Изкуството канли все още има почитатели в империята“ и се е подписал „Лито, дук на Аракис.“ — Пайтър започна да се смее. — На Аракис! Боже мой! Това е повече от забавно!
— Млъкни, Пайтър — каза баронът и смехът тутакси секна. — Канли¤, така ли? — запита баронът. — Отмъщение, а? И е употребил чудесната старинна дума вендета, толкова богата на традиции, за да е сигурен, че ще разбера какво е искал да каже.
— Вие направихте миролюбивия жест — рече Пайтър. — Договореностите бяха спазени.
— За ментат говориш твърде много, Пайтър — рече баронът.
И си помисли: „Скоро ще трябва да го премахна. Той почти надживя своята полезност.“ Баронът впери поглед към своя ментат в другия край на стаята и видя онази негова особеност, която повечето хора забелязваха най-напред: очите — изцяло сини, премрежени цепнатини, очи, в които изобщо нямаше бяло.
По лицето на Пайтър пробягна усмивка. Все едно че някаква маска се усмихваше под две очи-кухини.
— Но, бароне! Никога отмъщението не е бивало по-красиво. Ето какво значи да направиш план с най-изтънчена подлост: да накараш дук Лито да смени Каладън за Дюн, и то без право на избор, защото такава е заповедта на императора. Колко остроумно от ваша страна!
— Сигурно са ти изпадали предните зъби, Пайтър — в гласа на барона се долавяха студени нотки.
— Но аз съм щастлив, бароне мой. Докато у вас… у вас се прокрадва завист.
— Пайтър!
— Даа, бароне! Не е ли жалко, че вие не успяхте сам да измислите този прелестен план?
— Някой ден ще се наложи да те удуша, Пайтър.
— Неминуемо, бароне. Ала доброто дело никога не пропада, нали така?
— Да не си дъвкал верит¤ или семута¤, Пайтър?
— Истината, казана без страх, учудва барона — отбеляза Пайтър. Лицето му се сгърчи в смешно подобие на намръщена маска. — А-ха! Но знаете ли, бароне, че на мен като на ваш ментат ми е известно кога ще изпратите палача? Ще се въздържате дотогава, докато съм полезен. Ако го направите по-рано, ще бъде прахосничество, а и аз съм все още твърде полезен. Известно ми е какво сте научили на онази прекрасна планета Дюн — да не прахосвате. Така ли е, бароне?