— Жизнено важно за бъдещето на Империята е да разкрием тайната на меланжа — подхвана пак Елруд. — И до днес никой не е отделил за това достатъчно време и усилия. Хората смятат Аракис за неизчерпаем извор на богатство и не ги интересува защо е така. Недалновидно мислене! Ето го предизвикателството пред теб, Пардот Кайнс. Назначаваме те за официален имперски планетолог на Аракис.
Докато изричаше решението си, императорът се вглеждаше в обветреното лице на този мъж на средна възраст и отново се опитваше да го прецени. Убеди се веднага, че Кайнс не е потаен човек — чувствата и пристрастията му тутакси проличаваха. Съветниците също изтъкваха, че планетологът няма никакви политически амбиции или обвързаност. Интересувала го само работата му… и стремежът да разбере естественото устройство на Вселената. Имал почти детинско влечение към враждебни и сурови природни системи. Ще се заеме със задачата си с безгранично въодушевление и ще изразява мнението си откровено.
Елруд бе прекарал твърде голяма част от живота си сред престорено засмени блюдолизци, безмозъчни усти, вечно изричащи „да“. Но този корав мъж с грубовати обноски по нищо не приличаше на тях.
Беше извънредно важно да проникнат отвъд известните факти за подправката, за да подобрят добива й. Некадърното управление на Абулурд Харконен, последвано от грешките и произшествията заради прекомерното настървение на по-младия барон Владимир, можеха да доведат до безизходица. А притокът на подправката не биваше да секва.
Сдружението имаше нужда от огромни количества, за да запълва контейнерите на своите мутирали навигатори. Самият той, както всички от висшите съсловия на Империята, употребяваше всекидневно нарастващи дози, за да се поддържа бодър и да удължи живота си. Школата Бене Гесерит използваше подправката, за да подготвя още свети майки. Ментатите също съсредоточаваха умовете си с нейна помощ.
Макар да не одобряваше много от скорошните безмилостни промени, извършени от младия барон, Елруд не можеше просто да поеме сам управлението на Аракис. Благодарение на десетилетия политически интриги родът Харконен бе получил планетата след отнемането й от рода Ричиз.
От цяло хилядолетие губернаторството на Аракис беше истински дар на Империята за подбран род, който изтръгваше богатствата от пясъците й не по-дълго от век. Всеки път, когато владението трябваше да премине от едни ръце в други, се надигаше същинска буря от молби и настоявания за връщане на услуги. Подкрепата на Ландсрада винаги се получаваше с множество прикачени за нея връзки и някои от тях Елруд усещаше по-задушаващи от примка.
Вярно, беше император, но властта му зависеше от внимателно поддържаното и неустойчиво равновесие на съюзите с множество сили, сред тях Великите и Малките династии в Ландсрада, Космическото сдружение и всеобхватните търговски конгломерати като ПОСИТ. Още по-трудно му беше да се справя с другите сили, които предпочитаха да не излизат на сцената.
„Трябва да наруша равновесието. Тази история с Аракис се проточи прекалено.“
Императорът се приведе напред и внезапно прозря, че Кайнс направо ще се пръсне от радост и нетърпение. Най-искрено желаеше да отиде на пустинния свят. Толкова по-добре!
— Научи всичко възможно за Аракис и ми изпращай редовно доклади. На рода Харконен ще бъде наредено да ти съдейства и да те подкрепя с необходимото. — „Дори изобщо да не им харесва, че имперски наблюдател ще се вре навсякъде.“ Барон Харконен отскоро управляваше планетата и засега императорът можеше да го върти на пръста си. — Ние ще ти осигурим всичко, от което се нуждаеш за пътуването. Състави списъка си и го предай на моя камерхер. А пък на Аракис Харконен ще ти осигурят останалото.
— Нямам големи потребности — отвърна Кайнс. — Изглежда се нуждая само от мозъка и очите си.
— Разбирам, но все пак помисли дали баронът няма да ти е полезен с нещо!
Елруд отново се усмихна и отпрати планетолога. Забеляза, че на излизане походката на Кайнс бе много по-енергична.
И не сътворявай машина по подобие на човешкия разум.
— „Страданието е великият учител на човеците“ — произнесе в един глас хорът от старци на сцената.
Обикновени жители на града под замъка Каладън, те бяха репетирали усърдно за годишното представяне на официалната родова пиеса. Театралните им костюми бяха пъстри и пищни, макар и не напълно автентични. В декорите — фасадата на Агамемноновия дворец и настлания с каменни плочи двор — имаше правдоподобие само доколкото можеше да го постигне ентусиазмът, опиращ се на няколкото запазени във филмокнигите снимки на останки от древна Гърция.