Бяха изречени последните реплики, актьорите се събраха на сцената и се поклониха на отбраната си публика.
— Е, радвам се, че най-после свърши — въздъхна Паулус, когато по-силните светоглобуси обляха с лъчите си залата. Стана и целуна ръка на своята съпруга, преди двамата да излязат от ложата. — Скъпа, изчакай ни в приемната, ще говоря нещо с Лето.
Хелена се озърна за миг към сина си и продължи по коридора на древния театър, съграден от камък и дърво. Погледът й издаваше, че знае отлично какво ще каже Паулус, но се примирява със старомодния му навик за чисто мъжки разговори по „важните дела“.
Търговци, едри предприемачи и други местни величия запълваха коридора, отпиваха каладънско вино и хапваха ордьоври.
— Оттук, момко — посочи Паулус.
Свърнаха зад сцената, минаха край двама атреидски стражи, които им отдадоха чест, и изкачиха с подемника четири етажа до една богато украсена гримьорна. Светоглобуси от балутски кристал огряваха всичко с меко оранжево сияние. Покоите, някога обитавани от един легендарен каладънски актьор, сега се използваха само от Атреидес и най-приближените им съветници за разговори на спокойствие.
Лето се питаше защо баща му беше го довел точно тук.
Щом затвори вратата, Паулус се настани в зелено-черно суспенсорно кресло и посочи отсрещното на сина си. Юношата издигна креслото си по-високо, за да са очите му наравно с тези на дука. Иначе не си позволяваше това никога, дори в присъствието на майка си, която би го сгълчала за проявената непочтителност. А старият дук смяташе дръзката напереност на своя син за забавно напомняне как самият той се е държал на млади години.
— Лето, вече си достатъчно голям. — Паулус извади красива лула от ниша в облегалката на креслото. Не си губеше времето в празни приказки. — Трябва да опознаеш не само нашия заден двор. Изпращам те на Икс да продължиш обучението си.
„Икс! — Пулсът на Лето се ускори. — Планетата на машините, толкова странна и различна…“ Всеки в Империята бе чувал за невероятните технологии и изобретения на тайнствения свят, но там допускаха малцина чужденци. Изведнъж се почувства объркан, сякаш беше в лодка насред буря. Дукът обичаше да стоварва такива изненади, може би за да провери как синът му ще реагира на неочакваните обрати.
Иксианците обвиваха с плътното було на секретността всички свои производства. Ако се вярваше на слуховете, стъпваха по самите граници на законното и създаваха устройства, съвсем близки до погазване на останалите от джихада забрани срещу мислещите машини. „Но защо баща ми ме праща тъкмо там, а и как ли е било уредено? И защо никой не ме попита искам ли?“
Робомасичка изникна от пода до него с чаша студен сок от сидрит. Предпочитанията на младия наследник бяха известни, както се знаеше, че дукът само ще пуши лула. Лето отпи от тръпчивата течност и неволно сви устни.
— Ще бъдеш там една година — продължи Паулус, — съгласно традицията на съюзените помежду си Велики династии. Животът ти на Икс ще бъде напълно различен от опита ти на нашата твърде пасторална планета. Извлечи си поуки.
Дукът се вторачи в лулата си от елакска джакаранда — шарките в тъмнокафявото дърво блещукаха под светоглобусите.
— Вие сте били там, сър! — усмихна се Лето, щом си спомни. — За да се видите с приятеля си Доминик Верниус, нали?
Паулус докосна сензора за запалване в чашката и вдиша дълбоко дима — не беше тютюн, а златисто водорасло, богато на никотин.
— Да, неведнъж. Знаеш ли, иксианското общество е затворено, не обича много натрапниците. Затова се налага да преминеш през множество процедури по сигурността, разпити и попълване на въпросници. Те добре помнят, че дори моментната небрежност може да се окаже пагубна. И Велики, и Малки династии ламтят за онова, което Икс има, и биха им го отнели с удоволствие.
— Например Ричиз… — проточи Лето.
— Само не споменавай това пред майка си. Ричиз вече е сянка на миналото си величие, защото Икс ги смаза в безпощадна икономическа война. — Дукът се приведе напред и се вторачи в очите му. — Иксианците са майстори на промишления саботаж и защитата чрез патенти.
Напоследък Ричиз ги бива само в направата на евтини подобия, понеже нямат нововъведения.
Лето се замисли за неизвестните му страни от действителността, които сега бегло опознаваше. Дукът издиша дима, издул бузи.
— Момко, за да пощадим чувствата на майка ти, досега внимавахме какво ще научиш. Родът Ричиз е истинска демонстрация на немарливостта. Дядо ти — граф Илбан, повече се занимаваше с многобройната си челяд, вместо да се грижи за деловите си интереси. Не е чудно, че децата му пораснаха разглезени, а богатствата му се изпариха.