„Гайъди Прайм… — разсея се за миг Кайнс. — Дом на династията Харконен от прастари времена. Щом се връща там, поне той няма да ми е на главата.“
— Ще имате своя трофей, господарю — обеща Текар.
— Не се и съмнявам — проточи малко зловещо Рабан.
Седнал в дъното на кабината, планетологът се чувстваше твърде неловко в такава компания. Изобщо не го интересуваха маниите, обзели племенника на барона… но ако по време на тази глупава разходка успееше да разгледа добре някое от пустинните чудовища, може би щеше да си спести месеци напразни усилия.
Рабан отново се вторачи в стъклопласта пред себе си и кожата около очите му образува дебели гънки. Преценяваше пустинята, сякаш тя беше поднесена на трапезата му вкусна гозба и сигурно изобщо не би предположил, че Кайнс открива красота в такава местност.
— Хрумна ми нещо — подхвърли младежът и превключи комуникатора на честотата за връзка с наблюдателните топтери, пръснали се наоколо над дюните, подобни на старчески бръчки. — Чуйте какво ще направим. Онези скали — посочи на войниците в своя топтер и прочете координатите им на останалите — ще бъдат нашата база. Ще кацнем на около триста метра от тях и ще оставим Текар с една джунджурийка, която той нарича кречетало. После ще се вдигнем на безопасно място върху скалите. Там червеят няма да ни докопа.
— Ще ме оставите в пясъците? — сепна се водачът. — Но, господарю, аз не съм…
— Ти ми подсказа идеята — прекъсна го Рабан и пак се обърна към отряда си. — Текар разправя, че тази измишльотина на свободните, кречеталото, щяла да привлече червей. Ще струпаме около нея достатъчно експлозиви, за да се справим със звяра, когато дойде. Текар, ти включваш взривателите и кречеталото. Ще успееш да притичаш до скалите, преди червеят да се е появил, нали?
— А-аз — заекна мъжът — м-ай нямам друг избор.
— Дори да не ти стигне времето, червеят сигурно ще се насочи първо към джунджурийката и експлозивите ще го довършат, преди да ти обърне внимание.
— Това ме успокоява донякъде, господарю — промърмори Текар.
Изобретението на свободните събуди любопитството у Кайнс. Питаше се дали не би било добре и той да се снабди с подобно кречетало. Жалко, че нямаше да наблюдава отблизо как този човек ще тича по пясъка, как ще се изплъзва на „стареца на пустинята“, дето е толкова чувствителен към вибрациите! В момента обаче главната му грижа беше да не попадне пред погледа на Рабан, иначе разгорещеният млад харкон, току-виж, го пратил да помага на водача…
А баторът — командирът на малкия отряд — и подчинените му преглеждаха донесените оръжия и си избираха лазестрели. Подготвиха и експлозивите, които Текар трябваше да върже за приличащия на обикновен кол механизъм.
Хм, кречетало… Кайнс внимателно го разглеждаше. Видя, че устройството се навива с пружина и може да издава силни ритмични звуци. Щом бъде забито в пясъка, праща трептенията си надълбоко, където да ги чуе Шай-хулуд.
— Когато кацнем, побързай да приготвиш всичко — подхвърли Рабан на водача. — Двигателите на орнитоптерите ще бъдат чудесна примамка за червея дори без тази играчка.
— Знам това, господарю — смънка Текар. Мургавата му кожа беше добила сивкавия мазен оттенък на ужаса.
Подпорите на орнитоптера докоснаха пясъка и вдигнаха прашен облак. Люкът се отвори и Текар, внезапно обзет от отчаяна решимост, сграбчи кречеталото и изскочи навън, приземявайки се широко разкрачен на податливата повърхност. Озърна се мигновено с копнеж към крилатата машина, после се загледа към трудно достижимото скално убежище на цели триста метра от него. Баторът подаде експлозивите на извадилия лош късмет пустинен водач, докато Рабан подканяше с жестове и двамата да побързат.
— Приятелю — подсмихна се харконът, — надявам се да не станеш храна за червея.
Още преди люкът да се е затворил докрай, пилотът вдигна орнитоптера и остави Текар сам в пясъците.
Кайнс и войниците се скупчиха пред илюминаторите отдясно, за да наблюдават припрените действия на изоставения човек. Пред очите им водачът като че се преобрази в настръхнал от свирепост звяр.
— Извинете — не сдържа любопитството си планетологът, — но колко взрив е необходим, за да убие пясъчен червей?
— Дадохме му предостатъчно — вдигна рамене баторът.
— Биха му стигнали да вдигне във въздуха цял градски площад.
Кайнс отново се съсредоточи в разиграващата се долу драма. Топтерът се издигаше, а Текар работеше с бясно темпо — струпваше експлозивите, връзваше ги с шигърова жица и ги зареждаше. Дори и от тази височина планетологът виждаше как по детонаторите замигаха контролните светлинки. После кльощавият мъж заби кречеталото до купчината с такава сила, сякаш искаше да прониже сърцето на пустинята.