Крилатото возило се наклони и зави направо към скалния масив, откъдето великият ловец Рабан щеше да зяпа на спокойствие. Текар отпусна езичето на произвеждащото шум устройство и се втурна да бяга. В кабината няколко войници започнаха да се обзалагат какво ще го сполети.
След броени секунди топтерът кацна върху почернелите разядени канари, щръкнали като риф насред меките очертания на дюните. Пилотът изключи двигателите и люковете се отвориха. Рабан разблъска войниците, за да стъпи пръв на нажежената скала. Другите се изсулиха след него. Кайнс ги изчака и излезе последен.
Всички си избраха удобни за наблюдение позиции и фокусираха маслените лещи на биноклите си към тичащата фигурка. Глосу Рабан стоеше изпъчен, стиснал в ръцете си мощен лазестрел. Кайнс се запита за какво ли му е притрябвало оръжието в момента. След малко всички се вторачиха в тракащото кречетало и тъмната опасна купчинка до него.
Един от обикалящите нависоко наблюдателни топтери предаде, че е забелязана вероятна диря на приближаването два километра на юг.
А долу Текар тичаше лудешки. Напредваше към островчето на безопасността насред пясъчното море… но му оставаха още много минути дотам.
Кайнс не пропусна да забележи странния начин, по който стъпваше свикналият с пустинята мъж. Наглед той се мяташе и подскачаше хаотично като сгърчено от спазми насекомо. Планетологът предположи, че пълната липса на ритъм е предназначена да обърка връхлитащия пясъчен червей. Дали всички пътешественици си служеха с този похват? И кой ли може да го научи на него? Трябваше да знае всичко за тази планета и обитателите й, за пясъчните червеи, подправката и дюните — не само защото изпълняваше волята на императора, а заради самия себе си! Захванеше ли се с поредната си задача, Пардот Кайнс намразваше останалите без отговор въпроси.
Отрядът чакаше, времето се точеше мудно. Полека-лека войниците се разбъбриха. Пустинният водач продължаваше чудноватия си бяг и бавно доближаваше канарите. Кайнс усещаше как многослойният влагосъхраняващ костюм засмуква капчиците пот от кожата му.
Приклекна и се взря отблизо в кафеникавата скала под краката си. В този лавов базалт имаше малки кухини от остатъчните газови мехури на някога разтопената маса. А пък по-меките места сигурно са били допълнително издълбани от легендарните кориолисови бури на Аракис.
Взе шепа пясък и го остави да изтече между пръстите му. Както и очакваше, зрънцата бяха кварцови частици, блещукащи под слънцето и размесени с по-тъмни петънца, може би магнетит.
И на други места виждаше ръждиви оттенъци, ивици в кафяво, оранжево и коралово, подсказващи за разнообразни окиси. Допускаше, че цветовете се дължат отчасти на разпръснати от бурите залежи подправка, въпреки че още не бе виждал как изглежда несъбраният меланж в пустинята. Засега.
Най-сетне наблюдателните топтери потвърдиха, че се е появил червей. Беше голям и се движеше бързо.
Войниците побързаха да се изправят. Кайнс се вгледа в размазаната от трептящия въздух далечина и видя как пясъкът се накъдря, все едно гигантски пръст минаваше под повърхността и разбъркваше горните слоеве. Стъписа се от размерите на следата.
— Насочил се е право към Текар! — викна Рабан в прилив на жестоко злорадство. — Попадна точно между червея и кречеталото. Ох-ох, ама че лош късмет…
Широкото му лице издаваше тръпка на нетърпение, твърде различно от ловната страст.
И от такова голямо разстояние Кайнс видя ясно как водачът ускори бясно темпото, забравил неравната си походка, щом зърна подвижния хълм над червея да напира все по-бързо към него. Представяше си отчетливо ужаса в очите на човека от пустинята.
В пристъп на мрачно упорство, породено от отчаянието, Текар спря изведнъж, легна неподвижно на пясъка и впери очи в небето. Може би се молеше трескаво на Шай-хулуд.
Когато леките трептения от тичането му изчезнаха, за червея кречеталото сигурно започна да отеква с мощта на имперски параден оркестър. Туп, туп, туп… Той се поколеба за момент и после зави право към купчината експлозиви.
Раменете на Рабан помръднаха — нехайно примирение с дребната загуба на предвкусваното зрелище.
Кайнс чуваше подземното съскане на пясъчните слоеве, разместени от грамадната твар. Червеят налиташе като желязна стружка към смъртоносен магнит. Доближи кречеталото, гмурна се по-надълбоко, заобиколи и изскочи да смаже онова, което будеше у него влечение, ярост или каквато там инстинктивна реакция можеха да изпитат тези слепи великани.