Пред една сергия със стриди старият дук спря внезапно и се вторачи в рехавите облачета по небето. Явно го бе осенило блестящо хрумване. Широка усмивка раздели буйната му брада.
— Момко, трябва да те изпратим с подобаващо представление! Твоето заминаване ще остане в паметта на Каладън.
Лето се застави да не трепне. Бе чувал, неведнъж смахнати идеи от баща си и знаеше, че никакви разумни доводи няма да го разколебаят.
— Какво намислихте, сър? И какво точно се иска от мен?
— А, нищо! Ще обявя празник в чест на моя син и наследник. — Гласът му загърмя през гълчавата наоколо. — Ще уредим бой с бикове, тази прастара забава за тълпите. Навсякъде по Каладън ще има празненства и холопрожекции от арената.
— Със салусански бикове ли? — поиска да се увери Лето. Веднага си представи зверовете с шипове по гърба, множество рога и фасетъчни очи на черните глави. Като малък понякога се отбиваше в оборите да погледа чудовищните същества. Майстор Иреск, стар служител на рода Ричиз, се грижеше за биковете и ги подготвяше за зрелищата, в които участваше дукът.
— Разбира се! — потвърди Паулус. — Сам ще се бия с тях.
— Замахна изящно, сякаш отмяташе пъстра пелерина. — Тези стари кости още са достатъчно пъргави да се опазят от една тромава буна месо. Ще кажа на Иреск да ми подготви бик… или искаш ти да го избереш, момчето ми?
— Мислех, че вече няма да правите това. Мина цяла година, откакто…
— Откъде го измисли?
— Ами говорих със съветниците ви, сър. Твърде опасно е. Нали затова други се бият с бикове на арената?
Старият дук се засмя.
— Що за щуротия! Не стъпвах на арената по една-единствена причина — биковете бяха негодни заради някакъв неустойчив ген. Докарахме обаче нови, още по-страховити. Иреск твърди, че са готови за бой. И аз съм готов. — Обгърна с ръка все още тесните рамене на Лето. — Има ли по-добър повод за корида де торос от изпращането на моя син? Ще гледаш първия си бой с бикове! Този път майка ти не може да увърта, че си малък.
Лето кимна неохотно. Никой нямаше да надделее над прищевките на баща му. Е, поне беше умел боец, а и щеше да носи личното си защитно поле.
Самият Лето бе влизал в множество тренировъчни схватки срещу учители и познаваше предимствата и недостатъците на полето. То отразяваше мощните лъчи и скоростните взривометни оръжия, но обикновено острие със скорост под праговата проникваше и достигаше незащитената плът… А побеснелият салусански бик можеше да нападне с измамна мудност и да промуши рогата си и през най-добре настроеното поле.
Преглътна тежко, щом се замисли за новата, по-съвършена порода бикове. И предишните бяха излишно опасни — убиха трима матадори, които лично познаваше…
Увлечен от новата си приумица, дук Паулус я съобщи по оповестителната система на пазара. Хората се развикаха радостно, очите им заблестяха. Предвкусваха и зрелището, и веселбите през почивния ден.
Лето знаеше, че майка му ще се ядоса много — Паулус ще се бие, а синът й ще го гледа! Разбираше обаче и че възраженията й само ще настървят още повече стария дук. Огромният вдлъбнат овал на „Пласа де Торос“ се простираше под прижурящото обедно слънце. Редовете се точеха толкова надалеч, че препълнилите ги хора в далечината изглеждаха като цветни пикселчета на екран. На дука и през ум не би му минало да им иска пари, за да гледат представлението му — твърде много се гордееше с уменията си и определено му харесваше да ги проявява пред публика…
Великански черно-зелени флагове се полюшваха в бриза, от високоговорителите гърмяха фанфари. Наскоро излъсканите и пребоядисани атреидски ястреби по колоните блестяха. Хиляди букети, набрани от ливадите край града, бяха наредени по парапетите край арената — доста явен намек, че дукът обича зрителите да му хвърлят цветя, когато повали бик.
До арената Паулус се подготвяше за схватката. Лето стоеше наблизо зад силовата преграда и слушаше шумотевицата на нетърпеливото гъмжило.
— Татко, неспокоен съм заради риска, който поемате. Не би трябвало да го правите… особено пък заради мен.
— Момко — небрежно махна с ръка дукът, — длъжен си да проумееш, че за да управляваш народа и да спечелиш верността му, не стига само да подписваш документи, да събираш данъци и да седиш на сесиите в Ландсрада. — Оправи гънките на алената си пелерина и се изпъчи пред огледалото. — Разчитам на тези хора да произведат всичко, което може да ни даде Каладън. И да го вършат охотно, да са усърдни в безкрайното усилие… не само заради печалбата, а и заради честта си. Ако се наложи атреидската династия отново да участва във война, тези хора ще проливат кръвта си за мен. Ще загиват под нашия флаг… Би ли ми помогнал за бронята?