Лето хвана вървите на задната кожена плоча, дръпна ги и стегна възлите. Кимна безмълвно, че е разбрал думите на баща си.
— Като техен дук — продължи Паулус — аз също трябва да им дам нещо, да се покажа достоен. Не го правя за забава, а за да им втълпя веднъж завинаги, че съм човек… благословен от Бога да властва над тях. Трябва да се проявявам, и то по различни начини. Не можеш да си водач, ако оставаш бездеен. — Паулус нагласи удобно колана на полето си и се усмихна. — „Никой не е твърде стар, за да се поучи.“ Помниш ли, казаха го в пиесата за Агамемнон? Не винаги съм глух, когато изглеждам задрямал…
Туфир Хауът, коравият експерт по бойни изкуства, стоеше до дука. Като предан ментат не би си позволил да оспорва решенията на своя повелител. Вместо това се постара да му помогне със съвети — шепнеше на Паулус какви особености е забелязал в движенията на новите, явно мутирали салусански бикове.
Лето знаеше, че майка му е в дукската ложа. Сигурно носеше великолепни одежди с пъстри воали и наметало, играеше си съвестно ролята и махаше на поданиците. Предишната нощ отново бе имало разгорещен спор зад затворената врата на спалнята. Накрая Паулус просто й изръмжа да млъкне. И заспа, за да събере сили за днешното изпитание.
Дукът сложи на главата си шапката със зелен кант и избра каквото му беше нужно за победата над дивия бик — късите си копия и украсената с пера вара, чийто връх бе намазан с невротоксин. Туфир Хауът бе предложил майстор Иреск да упои леко животното, за да притъпи желанието му да напада безогледно. Паулус обаче обожаваше предизвикателствата. Как тъй ще излезе срещу полузаспал противник!
Той окачи активиращия модул на колана си и включи захранването на полето. Беше само частична защита и го пазеше отляво. Отдясно се бе наметнал с мулета в крещящи разцветки.
Поклони се първо на сина си, после на своя ментат, накрая и на помощниците, чакащи до изхода към арената.
— Време е за представлението.
Лето го гледаше как се наежва като петел през размножителен сезон и излиза бодро под небето на „Пласа де Торос“. Щом се появи, гръмотевичният рев на тълпата можеше да заглуши дори мученето на цяло стадо салусански бикове.
Момчето застана пред силовата преграда и примига от ярката слънчева светлина. Усмихна се — баща му правеше почетна обиколка на арената, покланяше се, поздравяваше своите изпаднали във възторг поданици. Душата на Лето почти мигновено се сгря от обичта и възхищението към смелчагата, тъй ясно доловими у множеството.
И, както чакаше на сянка, се зарече да изучи всички тънкости в успехите на стария дук, за да заслужи и той някой ден същото уважение и преданост. Внушаваше си трескаво, че и днес баща му ще постигне поредната си победа. Не успя обаче напълно да потисне тревогата. Твърде много неща можеше да се случат заради мигновено трепкане в защитното поле, неочаквано движение на главата с ужасните рогове, случайно подхлъзване на копито…
Отекна сигнал и гласът на разпоредителя обяви подробностите от предстоящата корида де торос. Дукът посочи с ефектно подчертан жест широката укрепена порта в отсрещния край.
Лето се премести под друга арка, за да вижда по-добре. Нямаше никакви хитрости в наближаващия сблъсък. Баща му щеше да се бие за живота си.
Майстор Иреск бе избрал лично един от добре гледаните бикове за днешния бой. Паулус одобри животното, значи и тълпата щеше да остане доволна от свирепостта му. Предвкусваше тази схватка…
Тежката врата се отвори с чегъртане на суспенсорните водачи, салусанският бик изскочи на арената и разтърси своята увенчана с много рогове едра глава. Фасетъчните му очи блещукаха от ярост. Люспите по черното тяло пречупваха лъчите в шарени миниатюрни дъги.
Дук Паулус подсвирна и размаха мулетата.
— Насам, тъпако!
Зрителите се разсмяха.
Бикът се обърна, наведе глава и изпръхтя силно и бълбукащо.
Лето забеляза, че баща му още не е включил защитното си поле. Вместо това размахваше с плющене пъстрото късо наметало, за да ядоса животното. Салусанският бик ровеше с копита пясъка по арената, после внезапно нападна. Младежът едва не извика. Нима опитният боец се бе разсеял? Как ще оцелее без полето?