От последния етаж в луксозните покои на Фенринг Шадам виждаше светлините на бащиния си дворец, разположен километър по-нагоре по полегатия склон. Преди много години се бе отървал от по-големия си брат Фафнир пак с помощта на Фенринг, а Тронът на Златния лъв изглеждаше все така недосегаем.
Излезе на терасата и вдиша с пълни гърди. Макар и вече прехвърлил с няколко години тридесетте, имаше сякаш изсечени с длето черти на лицето, брадичка, говореща за твърд характер и орлов нос. Червеникавата му коса беше късо подстригана и оформена в съвършено подобие на шлем. Външността му чудато напомняше за бюстовете на баща му отпреди век.
Вечерта тепърва започваше, две от четирите луни на Кайтен висяха ниско над хоризонта встрани от гигантския дворец, откъдето Шадам понякога тайно изчезваше, за да не се задуши.
— От сто тридесет и шест години е падишах-император — продължи Фенринг с носовия си говор. — А и бащата на стария Елруд е властвал повече от столетие. Числа, които те карат да се замислиш, хм, а-а-а… Баща ти е седнал на трона едва деветнадесетгодишен, а ти си вече на почти два пъти по толкова. Това не те ли притеснява малко?
Шадам не отговори, само зяпаше хоризонта. Дали да не се върнат към играта? Но сега двамата с приятеля си участваха в несравнимо по-важно състезание. Фенринг добре знаеше, че наследникът на императора не може да обмисля сложни проблеми, ако го обсебват други занимания. „Е, добре, стига сме се разсейвали…“
— Мой ред е.
Вдигна прът от своята страна на трепкащото кълбовидно силово поле и го промуши навътре, за да улови поредния въртящ се диск. Ловко подхвърли нагоре една от черните топки. С точната преценка на майстор издърпа лоста навреме и топката тупна в овалния отвор по средата, който даваше най-много точки.
— Дяволите те взели, Хазимир, пак си непобедим — промърмори върналият се в стаята Шадам. — Дали когато стана император, ще бъдеш достатъчно благоразумен да губиш понякога?
Грамадните очи на Фенринг и изражението му на невестулка издаваха бдителността на хищник. Макар и генетичен евнух, стерилен заради вродените си увреждания, той беше един от най-опасните бойци в Империята, толкова неукротимо див в боя, че с лекота надделяваше и над сардаукари.
— Когато станеш император ли? — Свързваха ги гибелни тайни и дори не им хрумваше да крият мислите си един от друг. — Шадам… чуваш ли изобщо какво ти говоря? Ти си на тридесет и четири години, а седиш и чакаш животът тепърва да започне, за да получиш полагащото ти се по право. Елруд като нищо ще изкара още три десетилетия. Най-малко. Жилавият дърт бурсег така се налива с меланжова бира, че може да надживее и двама ни.
— Тогава защо да си губим времето в приказки? — Шадам разсеяно опипваше лоста от своята страна, явно му се искаше да поиграе още. — Имам всичко, от което се нуждая.
— Аха, ще се захласваш по игрички чак до старостта си, така ли? Като че не ти предстоят по-хубави неща, хм, ъ-ъ-ъ… Или не носиш в кръвта си предопределението на рода Корино?
— Да, бе — горчиво се сопна Шадам. — А ако не сбъдна… предопределението си, какво ще стане с теб?
— Ще се справя някак, благодаря.
Майката на Фенринг се бе обучавала в Бене Гесерит, преди да постъпи на служба като придворна дама при четвъртата съпруга на Елруд. Бе подготвила сина си за велики дела в живота.
Но Хазимир все повече се вбесяваше от приятеля си. Преди да навърши двадесет години, Шадам много по-амбициозно се домогваше до Трона на Златния лъв. Дори бе подтикнал Фенринг да отрови по-големия син на императора — Фафнир, който тогава беше на четиридесет и шест и също жадуваше за короната.
Фафнир обаче беше мъртъв от петнадесет години, а старият лешояд изобщо не се канеше да умира. Защо Елруд не абдикира, та да прояви поне веднъж добро възпитание? Шадам вече губеше настървението си, предпочиташе да си запълва времето с лесно достъпни удоволствия. Нямаше тегоби и задължения. Фенринг искаше много повече за своя приятел… както и за самия себе си.
Шадам го изгледа ядно. Хабла, майката на кронпринца — останал единственото й дете от Елруд — нямала желание да се занимава с него още от самото му раждане, затова нейната придворна дама Чаола Фенринг дори го откърмила. От невръстни момченца Шадам и Хазимир обсъждаха какво ще вършат, когато наследникът седне на трона. Падишах-император Шадам IV…
Вече не откриваше магията на детските мечти в подобни приказки. Налегнаха го дългите години на униние, на безцелно чакане. Надеждата и желанието да хване нишките на властта избледняваха в безразличие. Защо да не се увлича по игри?