— Ама че си гадняр… — процеди той към Хазимир. — Хайде да започнем отначало.
Фенринг сякаш не чу молбата му, а направо изключи пулта.
— Може и да съм гадняр, но в Империята са назрели твърде много кризи, на които трябва да обърнем внимание, а ти знаеш не по-зле от мен, че баща ти започна да се оплесква. Ако шефът на някоя корпорация си вършеше работата, както Елруд управлява Империята, щяха скоро да го изритат. Я си спомни онзи скандал в ПОСИТ заради кражбите на сукоази…
— Е, да. В случая си прав, не споря — въздъхна Шадам.
— Мошеници, представящи се за благородни особи — дук, дукеса… цяло фалшиво семейство, и то под носа на баща ти. Кой трябваше да бъде нащрек? Накрая отпрашиха към някоя незнайна планета извън пределите на Империята. Не биваше да се случва, хм, ъ-ъ-ъ… Представи си само загубите на Бузел и съседните системи. Къде блее Елруд?
Шадам се извърна. Не му се искаше да обременява ума си със сериозните проблеми на Империята. Заболяваше го главата. При продължаващата жизненост на баща му да си навлича такива грижи му се струваше твърде неподходящо занятие. Но Фенринг упорстваше.
— Изглежда, че нямаш шанс да подобриш управлението. На сто петдесет и пет години здравето му е изумително. Фондил III пък е живял цели сто седемдесет и пет. Слушай, кой е първенец по дълголетие в династията Корино?
Шадам се намръщи и погледна с копнеж машината.
— Знаеш, че не ме интересуват тези подробности, колкото и да се сърдят наставниците ми.
Фенринг протегна ръка с изпънат показалец към него.
— Чуй какво ти казвам — Елруд ще изкара до двеста! Доста си загазил, друже… освен ако започнеш да ме слушаш.
Тънките му вежди се извиха многозначително.
— Ясно, ще ми подхвърляш още идейки от „Наръчник на убиеца“. Внимавай какво предлагаш, за да не загазиш ти самият!
— На плахите хора се пада най-скучната работа. А за мен и теб, Шадам, бъдещето е отредило несравнимо повече. Обмисли възможностите… съвсем абстрактно, разбира се. Пък и какво толкова й е лошото на отровата? Действа безотказно, и то само на набелязаната жертва, както изисква Великото Споразумение. Няма случайно пострадали, печалбите не намаляват, не се съсипва наследствена собственост. Прелестно!
— Отровите са за уреждане на сметки между династиите, не за каквото ти си намислил.
— Но не се оплакваше, когато се погрижих за Фафнир, хм, ъ-ъ-ъ… Сега щеше да е над шейсетгодишен и още да се облизва край трона. И ти ли искаш да чакаш толкова?
— Стига! — опъна се Шадам. — Дори не си го помисляй. Не е редно по този начин…
— Значи редно е да ти се отказва рожденото право? Що за император ще бъдеш, ако не си упражнявал властта чак докато изпаднеш в старческо слабоумие… като баща си? Виж какво стана на Аракис. Докато махнем оттам Абулурд Харконен, той навреди сериозно на добива на подправката. Не умееше да размахва камшика и работниците му не го уважаваха. Сега пък баронът го размахва прекалено усърдно и нещата съвсем се вкиснаха — масови бягства и саботажи. Не бива обаче да обвиняваме харконите. Причината е в баща ти, падишах-императора, и в неправилните му решения. — Хазимир спря за момент и продължи по-спокойно. — Длъжен си да се погрижиш за устойчивостта на Империята.
Шадам неволно вдигна поглед към тавана, като че търсеше „очи“ или други наблюдателни устройства, макар да знаеше колко старателно Фенринг защитава покоите си.
— За каква отрова говорим? Питам съвсем абстрактно, разбира се.
Отново се вторачи над осветения град в двореца отсреща. Виждаше сияйната грамада като легендарен, недостижим граал.
— Нещо съвсем бавно, хм, ъ-ъ-ъ… Ще изглежда, че Елруд просто си остарява. Никой няма да задава въпроси, защото той и без това е престарял. Остави това на мен. Като бъдещ император не би трябвало да се заравяш в подробностите. Винаги съм го вършил вместо теб, нали?
Шадам по навик се зае да дъвче устните си. Никой в Империята не познаваше този човек по-добре от него. Но дали приятелят му би могъл да се обърне един ден и срещу… Не е изключено… само че Хазимир знаеше прекрасно кой е най-правият път към властта — ръка за ръка с Шадам! Как обаче да контролира излишно амбициозния си приятел, как винаги да го изпреварва с една крачка? Истинско предизвикателство…
Император Елруд IX също беше наясно със смъртоносните дарби на Хазимир Фенринг и го включваше в множество тайни операции, до една завършили успешно. Може би дори подозираше ролята му в смъртта на Фафнир, но се примиряваше с престъплението като част от имперската политика. През изминалите години Хазимир бе изтребил поне петдесет мъже и дузина жени, а преди смъртта си по няколко жертви и от двата пола му бяха любовници. Донякъде се гордееше, че може да убива и лице в лице, и в гръб без никакви угризения.