На Анирул обаче разкриха цялата схема и значението й. От своето поколение тя бе избрана за светата квизац майка, която да ръководи напредъка към най-важната цел.
Все пак известността и влиянието й в Сестринството нямаше да я оправдаят, ако закъснее. Наистина доста голяма част от другите свети майки смятаха, че е недозряла и поривиста…
Отвори тежката врата, покрита с йероглифи на език, който само сестрите помнеха и разбираха. В преддверието я чакаха десет от тях, също облечени в грубовати закачулени черни роби. Тихите им разговори сякаш придаваха живот на невзрачното здание. „Съкровища могат да се крият и под грозна черупка“ — гласеше една от максимите на Бене Гесерит.
Отдръпнаха се, когато Анирул мина между тях — досущ плувец, порещ водата. Сетне влязоха след нея в осмоъгълната зала на Ордена. От прастари времена тук се събираха ръководителките на Сестринството.
Край стените на овехтялото от времето помещение бяха наредени скамейки от бяло елакско дърво. Старшата майка Харишка се настани на една от тях като обикновена послушница. Лицето й издаваше, че в нея се е смесила кръвта на няколко човешки раси. Беше възстара и прегърбена, но тесните извити очи надничаха зорко изпод качулката.
Другите свети майки също седнаха на свободните скамейки. Шумоленето на дрехите им стихна, смълчаха се. Отнякъде в древната сграда се чуваше тихо поскърцване.
— Анирул, очаквам доклада ти — най-сетне промълви старшата майка с едва доловим намек за недоволство от забавянето. Харишка заповядваше на цялото Сестринство, но Анирул имаше властта да взема окончателни решения за проекта. — Обеща да ни представиш генетичните обобщения и прогнози.
Светата майка застана в средата на залата. Над нея сводестият таван се разтваряше като цвете към готическите прозорци от пъстър стъклопласт. Около всеки от тях бяха наредени родовите гербове на велики предводителки в историята на Ордена.
Потисна напрежението, вдиша дълбоко и накара гълчавата в съзнанието си да секне. Много от сестрите в Бене Гесерит нямаше да харесат словата, които щеше да изрече след секунди. Гласовете от миналото я подкрепяха и успокояваха, но й предстоеше да защити собствените си съждения. Трябваше да бъде искрена докрай — старшата майка имаше изтънчен усет и за най-лекото отклонение от истината. По-точно казано, тя забелязваше всичко, а сега бадемовите й очи просветваха от нетърпеливо очакване.
Анирул се прокашля и закри с длан устата си. Заговори с насочен шепот, който стигаше единствено до ушите на седналите край стените. Нито звук не би попаднал в скрито устройство за подслушване. Събралите се тук знаеха достатъчно за работата й, но въпреки това изреждаше и подробностите, за да подчертае колко е важно съобщението.
— Хилядолетията на грижлив подбор ни приближиха повече от всякога до нашата цел. Вече деветдесет поколения осъществяваме плана, замислен още преди воините на Бътлъровия джихад да ни поведат към освобождение от робството на мислещите машини. В Сестринството създаваме собствено оръжие — свръхсъществото, което ще проникне през пространството и времето само със силата на съзнанието си…
Думите се редяха монотонно, другите бене-гесеритки не помръдваха, но явно им дотягаше с обичайното резюме на проекта. „Ами добре, сега ще пробудя надеждите.“
— Установих, че с играта на ДНК почти сме стигнали до целта. От нея ни делят най-много три поколения. — Пулсът й се ускори. — Скоро ще имаме нашия квизац хадерах.
— Внимавай, когато говориш за тайната на тайните! — предупреди я старшата майка, но не можа да скрие радостта си под обичайната маска на строгост.
— Внимавам с всяка подробност от нашата програма, старша майко — отвърна Анирул.
Усети се бързо и изтри високомерното изражение от лицето си, но другите доловиха грешката. Отново щяха да мърморят за нейната припряност, младост и неподготвеност за отговорната роля…