— Затова съм уверена какво ни предстои да направим. Гениите проби са анализирани, всички вероятности са разгледани и пресметнати. Пътят е по-ясен от когато и да било. Разполагам с имената на последните генетични двойки — обяви Анирул. — Според указателя на възможните съчетания те дават най-висока вероятност за успех.
Млъкна и се наслади на съсредоточеното им внимание. За всеки външен наблюдател тя би била просто една от многото свети майки, неразличима от сестрите си, а и не особено надарена в някоя област. В Бене Гесерит умееха да пазят тайна, пък и светата квизац майка трябваше да бъде скрита най-добре.
— Необходима ни е конкретна кръвна линия от древна династия. Ще се роди дъщеря — нашето съответствие на майката на Дева Мария, на която впоследствие ще подберем партньор. Те двамата ще бъдат бабата и дядото. Тяхното дете, също дъщеря, ще бъде подготвено на Уалах IX. И именно тази бене-гесеритка ще стане майката на квизац хадераха — отгледано от нас и изцяло под наш контрол момче.
Анирул изрече последните думи с бавна въздишка. Осъзнаваше съдбовното им значение. Само няколко десетилетия и… Може би тя самата ще е още жива! Връщаше се назад по тунелите на Другите Памети и разстилаше тъканта на времето, подготвила основата за събитието. Ясно й беше какъв шанс има, че живее тъкмо сега. Нейните предшественички сякаш се редяха на призрачна опашка в съзнанието й, жадно наблюдаваха и очакваха.
Когато безподобната размножителна програма даде своя плод, Бене Гесерит ще се отърси от принудата да бъде само ненатрапчиво, манипулативно присъствие в политиката на Империята. Всичко вече ще принадлежи на тях, а отдавна остарялата галактическа феодална система ще рухне.
Другите не продумваха, но Анирул виждаше угрижените проницателни очи на сестрите си — явно ги измъчваха съмнения, които никоя не се осмеляваше да сподели.
— Коя е тази кръвна линия? — попита старшата майка. Анирул не се поколеба, само се изопна още повече.
— Трябва да имаме дъщеря от… барон Владимир Харконен.
Лесно разчиташе изненадата им. Харконите ли? Разбира се, тази династия също беше част от цялостния процес на генетичен подбор. Но на никоя бене-гесеритка не би й хрумнало, че мечтаният спасител ще се роди от семето на такъв човек. Какво ли предвещаваше подобен произход за техния квизац хадерах? Ако свръхчовекът има и гени от харконите, ще успеят ли да го контролират напълно?
Тези въпроси, както и много друга прехвърчаха между сестрите беззвучно, но съвсем явно за Анирул.
— Както всички вие знаете — продължи тя след малко, — барон Харконен е опасно лукав интригант. Съвсем сигурно е, че поне в общи черти е осведомен за многобройните размножителни програми на Бене Гесерит, но е немислимо да му разкрием основния си замисъл. И все пак е задължително да измислим как определена сестра да зачене от него, без да му обясняваме защо искаме това.
Старшата майка сви съсухрените си устни.
— Сексуалните желания на барона са насочени изцяло към момчета и млади мъже. Не би проявил никакъв интерес към любовница, особено пък ако му е натрапена от нас.
Анирул кимна.
— Нашите умения в съблазняването ще бъдат подложени на нечувано изпитание. — Изгледа предизвикателно всевластните свети майки в залата. — Има обаче и по-лесни способи. Не се съмнявам, че със средствата, събрани в ръцете на Бене Гесерит, ще открием начин да постигнем целта си.
В отговор на строгата забрана, наложена от Бътлъровия джихад над машините, изпълняващи психически функции, няколко школи създадоха усъвършенствани човешки същества, които овладяха повечето функции на компютрите. Сред ключовите школи, дължащи възникването си на джихада, са Бене Гесерит с тяхната доведена до крайност психическа и физическа подготовка, Космическото Сдружение със способността за предвиждане на сигурни пътища през Огънатото пространство, и ментатите, чиито подобни на компютри съзнания постигат смайващи умозаключения.
Лето се опитваше да не губи самообладание, докато се подготвяше да напусне за цяла една година дома си. Знаеше, че новото време в живота му ще бъде много важно за него и разбираше защо баща му избра да продължи обучението си на Икс. Но Каладън щеше ужасно да му липсва.
Не пътуваше за пръв път до друга звездна система. С баща си бе обхождал световете на Гаар, както и обвитата в мъгли планета Пиларго. Тогава обаче просто се разхождаше за удоволствие.
Но необходимостта да замине задълго, и то сам, го тревожеше повече, отколкото очакваше. Не смееше да покаже чувствата си. „Някой ден и аз ще бъда дук.“