— Нашите производства са такива, че пазим безброй тайни и имаме много врагове, които се стремят да ни унищожат. Затова крием и работата, и постиженията си от любопитни погледи.
Минаха през сияеща изкуствена конструкция, подобна на пчелна пита, и попаднаха във великанска кухина — истинска приказна страна, стаена дълбоко в кората на планетата.
Широки корони от изящни подпорни греди се свързваха с колони от диамантена решетка, толкова високи, че основите им не се виждаха. Кабината вече се рееше свободно, носена от иксианския си суспенсор. Заради прозрачния под Лето се поддаде на смразяващата илюзия, че пада с краката надолу. Стисна силно парапета в кабината.
Над главата му се простираше небето на Икс, малкото бяло-синьо слънце надничаше през облаците. Скрити на повърхността предаватели излъчваха картина в реално време на съвършените екрани по скалистия таван на пещерата.
Пред този огромен подземен свят дори трюмът на хайлайнер изглеждаше мъничък. Под тавана висяха сгради с обърната геометрия — населени кристални сталактити, свързани помежду си с пешеходни и транспортни тръби. Капковидни въздушни возила се стрелкаха между постройките и опорите. Навсякъде се плъзгаха делтапланери с ослепително ярки цветове.
Много далеч под тях се разстилаха езеро и няколко реки. И всичко това беше недостъпно за наблюдение от космоса!
— Верний — промълви Ромбур. — Нашият столичен град. Кабината се промушваше между висящите здания, а Лето едва различаваше наземните коли и издигащата се над тях система от тунели за скоростни капсули. Струваше му се, че е попаднал във вълшебна снежинка с неимоверни размери.
— Тук е невероятно красиво — подхвърли на спътника си, а очите му жадно поглъщаха всяка подробност. — Винаги съм си представял Икс като шумна промишлена бъркотия.
— Ние, хм, поддържаме тази представа у чужденците. Създадохме материали, които не само са приятни за окото, но се отличават с лекота и якост. Под земята сме в безопасност.
— А и планетата ви е недокосната на повърхността — добави Лето.
Ромбур обаче като че ли не смяташе това за особено предимство.
— Благородниците и администраторите живеят във висящите здания — продължи той. — Работниците, началниците им и всички субоиди са долу в пещерните си жилища. И работят задружно за благоденствието на Икс.
— Значи под този град има други нива? И хората в тях са се заровили още по-надълбоко?
— Е, не са точно хора, а субоиди — пренебрежително натърти Ромбур. — Отгледали сме ги, за да вършат черната работа, без да се оплакват. Истински успех на генното инженерство. Не знам какво щяхме да правим без тях.
Реещата се кабина заобиколи една транспортна тръба и продължи нататък под илюзорното небе. Доближаваха най-бляскавия от стесняващите се надолу дворци — оттук приличаше на увиснала древна катедрала. Лето попита без увъртане:
— Сигурно вашите инквизитори вече ме очакват? Досега не са ме подлагали на дълбоко психосканиране.
Ромбур се ухили.
— Ъ-ъ, стига да искаш, ще ти уредя да минеш през психосондата, щом ти е приятно да се мъчиш… — Взря се по-сериозно в Лето и поклати глава. — Ако поначало не ти се доверявахме, нямаше да стъпиш на Икс. Мерките за сигурност доста са се променили от времето на баща ти. Не вярвай на всички зловещи истории за нас, повечето от които сами разпространяваме. С тях плашим потенциалните натрапници.
Кабината най-после се отпусна върху обширна тераса със сложен орнамент от плочки и Лето почувства как се включи някакъв притеглящ я механизъм. Плъзнаха се към сградата от бронепласт. Отново му се налагаше да скрие една въздишка на облекчение.
— Добре, Ромбур, разчитам на твоята преценка за необходимото.
— Както ще сторя и аз, когато отидем на твоята планета. Вода, риба, открито небе. Каладън сигурно е… чудесен.
Тонът на момчето обаче подсказваше, че мисли точно обратното.
Домашни прислужници в черно-бели ливреи се устремиха като поток от вътрешността на зданието. Подредиха се бързо и точно от двете страни на транспортната линия и се изопнаха.
— Ето ти го и Големия дворец — обади се Ромбур. — Нашите служители ще се грижат за изпълнението на всяко твое желание. Ти си единственият ни гост в момента и сигурно здравата ще те разглезим.
— Всички тези хора ще се грижат за мен?…
Лето неволно си спомни как се случваше сам да почисти и опече уловената риба, за да има какво да яде.
— Ами ти си видна личност! Син на дук, приятел на семейството ни, съюзник в Ландсрада. Нима очакваше да те посрещнем по друг начин?
— Аз съм потомък на не особено богата династия и идвам от планета, чийто блясък е в нейните рибари, берачи на плаващи пъпеши „парадан“ и селяни, газещи из нивите с пунди-ориз.