Наземните екипи щъкаха около машината, забиваха сонди, вземаха проби, отбелязваха точните граници и количества на находището. Над тях кръжаха в готовност огромни товарни орнитоптери, понесли по-тежкото оборудване. По далечната периферия на групата бдителни наблюдатели кръстосваха напред-назад с возилата и топтерите си и дебнеха за първите гънки в пясъка, издаващи дирята на приближаването. Някой от големите пясъчни червеи на Аракис можеше да изгълта всичко струпаш тук наведнъж…
— Господарю — пилотът му подаде аудиоблокчето на комуникатора, — шефът на групата иска да говори с вас.
— Тук е вашият барон. — Харконен нагласи слушалката по-плътно в ухото си. — Кажете ми последните данни. Какво съдържа находището?
Яхналият пясъците с машината си началник на групата заговори грубовато, дразнещо безразличен към положението на събеседника си.
— От десет години съм в групи за добив, но тези залежи надхвърлят и най-богатите, които съм виждал. Лошото е, че са надълбоко. Сигурно знаете, че обикновено стихиите ги оголват. Находището е учудващо плътно, но…
Баронът изчака само секунда, преди да се сопне.
— Какво има?
— Сър, тук става нещо странно. Говоря за химическите процеси. Отдолу се просмуква въглероден двуокис, май сме върху газов мехур. Комбайнът успява да разгребе повърхностните слоеве, за да стигнем до подправката, но има и водни па̀ри.
— Водни па̀ри ли?!
Това беше нещо нечувано на Аракис, където и в най-меките дни във въздуха на практика не можеше да се открие никакво съдържание на влага.
— Сър, вероятно сме се натъкнали на много древен водоносен слой, запушен досега от плътна скала.
Баронът никога не си бе въобразявал, че и под повърхността на Аракис някога ще бъде открита течаща вода. Умът му бързо започна да прехвърля възможностите за продажбата й на населението. Така несъмнено би объркал сметките на наложилите се търговци на скъпоценната течност, които бездруго твърде явно се пъчеха с положението си.
Басовият му глас изръмжа:
— Да не мислиш, че замърсява подземното находище?
— Засега не сме сигурни. Подправката си е особено вещество, а и за пръв път виждам такива залежи. Нещо… не е наред.
Баронът се обърна към пилота.
— Свържи се с наблюдателите. Питай ги забелязват ли диря на приближаването.
— Никакви признаци, сър — отвърна водачът му, щом погледна данните на екрана.
На челото му бяха избили ситни капки пот.
— Откога работи тук комбайнът?
— От почти два стандартни часа, сър.
Дяволите да го вземат! Все някой червей трябваше да е връхлетял досега…
Пилотът неволно бе оставил комуникатора включен и на другата честота. Шефът на групата потвърди рязко:
— Никога не съм имал и толкова време, сър. Червеите винаги идват. Винаги! Явно нещо става под нас. Газовете се просмукват по-силно. Вече се надушват и във въздуха.
Баронът вдиша преработения от климатика въздух на кабината и усети тежкия мускусен дъх на канела — миризма, присъща на суровата подправка, извлечена от недрата на пустинята. Орнитоптерът се задържаше неподвижно няколкостотин метра над колосалния комбайн.
— Засичаме вибрации под земята — добави шефът на групата, — някакъв резонанс. Сър, не ми харесва тук.
— Не ти плащам, за да ти харесва! — сряза го баронът. — Да не е червей, проникващ отдолу?
— Не ми се вярва, сър.
Харконен се взря в данните на екрана, предавани от комбайна. Почувства как главата му се замайва.
— От един-единствен залеж добиваме колкото от всички останали находища.
Забеляза, че потропваше ритмично с пръсти по дясното си бедро.
— Въпреки това, сър, предлагам да се подготвим за напускане на находището. Можем да загубим…
— Забранявам категорично! Няма никакви признаци за приближаването на червей, а комбайнът е почти пълен. Ще ви пратим транспортьор с празна машина, ако се наложи. Няма да зарежа това истинско съкровище от подправка само защото си изнервен… и те мъчат лоши предчувствия. Ама че глупост!
Досадникът се опита да настоява, но баронът го прекъсна:
— Ако си такъв плашлив слабак, значи си си сбъркал професията, а и рода, на който служиш. Продължавайте работата.
Изключи комуникатора и отбеляза мислено, че трябва да смени този човек колкото се може по-скоро.
Във въздуха над групата обикаляха транспортьори, готови да отнесат комбайна и околните екипи веднага щом бъде забелязана появата на червей. Но защо не идваше нито един? Нали те винаги бранеха подправката?