Подправката… Сякаш вкусваше думата и с ума, и с езика си.
Обвито в суеверия, веществото и досега си оставаше неизвестна величина, нещо като съвременно съответствие на приказния еднорог от древността. Аракис пък беше достатъчно негостоприемен свят, за да попречи да бъде разгадай произходът на меланжа. Из цялата неимоверна плетеница на Империята нито един изследовател или търсач не бе го открил на друга планета, а въпреки столетните усилия никой не бе успял и да го синтезира изкуствено. А и докато родът Харконен управляваше планетата, баронът нямаше никакво желание да бъде измислен заместител на подправката или да се окаже, че тя се среща и другаде.
Опитните пустинни групи откриваха меланж, Империята го изкупуваше… Другото не го засягаше. Екипите по добива винаги рискуваха — или червеят нападаше прекалено рано, или транспортьорът се повреждаше и не успяваше да вдигне навреме комбайна. Изненадващи пясъчни бури налитаха със стъписваща сила. Жертвите и загубите на оборудване бяха тежко бреме за рода Харконен… но меланжът можеше да покрие и немислими щети.
Орнитоптерът обикаляше с равномерно боботене, а баронът оглеждаше индустриалното оживление долу. Изгарящото слънце хвърляше мътни отблясъци по прашния корпус на комбайна. Наблюдателите кръстосваха във въздуха и на земята, проучвателните екипи се спираха тук-там, за да вземат проби.
Все още нямаше признаци за приближаването на червей — с всяка спечелена минута групата събираше нови количества подправка. Работниците щяха да получат премии — с изключение на опърничавия си началник, — а родът Харконен щеше да увеличи богатството си. Имаше време да подправят архивните записи.
Баронът се обърна към пилота.
— Обади се в най-близката ни база. Повикай друг транспортьор с празен комбайн. Щом досега не ни е навестил червей, може би има време да…
Шефът на групата отново се обади — този път на общодостъпната честота, защото баронът го бе изключил от своята.
— Сър, сондите отбелязват покачване на температурата дълбоко под нас, и то доста рязко! Долу е започнала някаква химическа реакция. А един от проучвателните екипи току-що се натъкна на гнездо, пълно с пясъчни твари.
Баронът изръмжа от ярост — глупакът предаваше по некодирана линия! Ами ако шпионите на ПОСИТ ги подслушваха? Пък и на кого му пукаше за пясъчните твари? За него пихтиестите същества, заравящи се в пясъците, имаха значение не повече от рояк мухи, бръмчащи около разложен труп.
Реши да отдели повечко внимание на този негодник; не само да му отнеме групата и да го лиши от премия. „Мръсният пъзльо сигурно е бил лично избран от Абулурд…“
Виждаше под себе си мъничките фигурки на хората от екипите да търчат в различни посоки като мравки, подлудени от изпаренията. Някои се втурнаха обратно към комбайна. Един скочи направо от облепения с прах всъдеход върху капака на веригата и влетя през отворен люк на огромната машина.
— Какво правят тези типове?! Защо зарязват работата? Искам да видя отблизо какво става!
Пилотът наклони топтера и се спусна досущ като страховит бръмбар към дюните. Хората долу се превиваха, кашляха и давеха, опитвайки се трескаво да нагласят филтърните покривала върху лицата си. Двама се свлякоха на колене в пясъка. Мнозина припряно изключваха механизмите на комбайна.
— Спуснете транспортьора! Спуснете транспортьора! — крещеше нечий глас по радиото.
Наблюдателите се обаждаха един през друг.
— Не виждам диря на приближаването.
— Нищо опасно засега.
— И пред мен всичко е чисто — съгласи се трети.
— Но защо подготвят евакуация? — Баронът се обърна към пилота, сякаш можеше да получи смислен отговор от него.
— Тук нещо се мъти — изрева шефът на групата. — Къде е тоя транспортьор? Искаме го веднага!
Земята подскочи. Четирима работници пльоснаха по лице в пясъка, преди да достигнат наклонената рампа към вътрешността на комбайна.
— Вижте, господарю барон! — сочеше стъписаният пилот.
Харконен откъсна поглед от страхливците и забеляза, че пясъкът навсякъде около комбайна се тресе като кожа на тъпан. Механичното чудовище се наклони настрани и се хлъзна. Сред дюните се отвори разлом и цялата местност започна да се издува — надигаше се във въздуха подобно на газов мехур в някоя вряща кална яма на Салуса Секундус.
— Да се махаме оттук! — извика баронът, но пилотът все още зяпаше втрещено и той стовари лявата си длан върху бузата му. — Мърдай!