Чак тогава водачът посегна към пулта и топтерът рязко се издигна. Съчленените криле махаха яростно.
А под тях мехурът се раздуваше все повече… и в един миг се пукна, разхвърляйки високо на всички страни комбайна, подвижните екипи и останалото оборудване. Гигантски пясъчен гейзер понесе надробени скали и разпратена оранжева подправка. Великанската машина се пръсна на парчета, размятани като парцали в кориолисова буря.
— Какво е това, по дяволите?!
Черните очи на барона зейнаха от изумление при вида на невероятното бедствие. Приказното находище на меланж бе изчезнало за броени мигове. Всички машини бяха унищожени. Отбеляза мимоходом и погубените хора, най-вече заради напразно пропилените пари за обучението им.
— Дръжте се здраво, господарю! — изграчи пилотът. Кокалчетата на юмруците му побеляха от напрежение.
Вятърът се стовари като чук върху тях. Бронираният орнитоптер се преобръщаше с безпомощно разперени криле. Двигателите виеха и скимтяха от претоварване. Пясъчни зрънца биеха със силата на сачми по стъклопласта на прозорците. Задавени от праха, моторите сякаш се закашляха болнаво. Топтерът губеше височина и вече пропадаше към врящата пустиня.
Пилотът крещеше нещо неразбираемо. Баронът се вкопчи в предпазните ремъци, вторачен в земята, която напираше като обърнат надолу ботуш, за да ги смаже.
Предводителят на рода Харконен много пъти досега бе очаквал да умре от ръката на наемен убиец. Но да стане жертва на непредвидима природна катастрофа? Струваше му се направо смешно!
Видя как пустинята се отваря с грозотата на спукан цирей. Термичните потоци и химическите реакции в пясъка засмукваха навътре праха и подправката. Богатият залеж внезапно се превръщаше в прокажена зурла, зинала да ги погълне.
Пилотът, сторил му се малодушен и несъсредоточен, сега се бе вцепенил в зла решителност, само пръстите му пробягваха по бутоните за управление на задкрилките и двигателите. Стараеше се да оседлае буйните въздушни течения и ловко променяше мощността, за да продуха мръсотията.
Най-сетне орнитоптерът се стрелна успоредно на земята, стабилизира се и се отдалечи с бръснещ полет от опасното място. Пилотът си позволи шумна въздишка на облекчение.
А там, където страшната дупка бе открила множеството слоеве в пясъците, баронът зърна блещукащи полупрозрачни телца, сякаш личинки пълзяха по мъртвец — пясъчните твари се струпваха. Скоро щяха да припълзят насам и огромните червеи. Не биха могли да устоят на такава съблазън!
Топтерът набра височина и зави към оределите въздушни наблюдатели, скупчили се около транспортьора. Бяха сварени напълно неподготвени. Не успяха да приберат комбайна и скъпоценния му товар преди взрива, а баронът нямаше кого да обвини за това… освен себе си. Сам им бе заповядал да не припарват долу.
— Слушай, пилот, ти току-що ми спаси живота. Как се казваш?
— Крюби, сър.
— Крюби, значи… Виждал ли си някога подобно нещо? Какво се случи в онези пясъци? Каква според теб е причината за взрива?
Водачът на топтера си пое дълбоко дъх, преди да отговори.
— Чувал съм свободните да приказват за „меланжов удар“. Винаги е ставало в дълбоката пустиня, затова малцина са го виждали.
— Кой слуша бръщолевенето на свободните? — устните на барона презрително се свиха, когато си представи мърлявите скиталци сред пясъците. — Втръснало ми е от приказки за тези меланжови удари, само дето още не съм срещал човек, който ги е виждал със собствените си очи. Тъпи суеверия!
— Да, но и в основата на суеверията обикновено има някакви факти… Онези хора се натъкват на какви ли не неща в пустинята.
Баронът нехайно се възхити на прямотата на Крюби, който несъмнено знаеше за необуздания и отмъстителен нрав на височайшия си пътник. Дали няма да е благоразумно да го повиши?…
— Твърдят, че меланжовият удар е химическа експлозия — продължи пилотът — и вероятно го причинява натрупването на предмеланжова маса под повърхността.
Владимир Харконен се позамисли. Нямаше как да отрече случилото се пред очите му. Все някой ден щяха да разберат що за чудо е подправката и тогава лесно биха предотвратили подобно бедствие. Засега находищата изглеждаха неизчерпаеми, стига човек да е готов да направи неизбежните усилия за разработването им. Никой не си бе губил времето в усърдни и задълбочени анализи, защото и без това имаха под ръка несметни богатства. Вярно, родът държеше монопола върху Аракис, но… този монопол се крепеше върху невежеството.
Изскърца със зъби. Знаеше, че върне ли се в Картаг, ще трябва да уталожи бесовете си, да компенсира натрупаното напрежение в „развлечения“, може би доста по-разгорещени, отколкото му се искаше допреди малко. Налагаше се да подбере специален кандидат за този случай — не сред постоянните си любовници, а човек, от когото повече не би имал нужда. Така щеше да забрави за всякакви задръжки.