Бойка Елитова Цигова
Дзен-будизъм
Въведение
Оригинални текстове
1. Игнатович, А. Н. Буддизм в Японии. Очерк ранней истории. М, 1987.
2. Корнев, В. И. Буддизм и его ролъ в общественной жизни стран Азии. М., 1983.
3. Судзуки, Д Т. Японский буддизм. Токио, 1945.
4. Suzuki, D. T., E. Charles. Zen and Japanese Culture. Tokyo, 1988.
5. Suzuki, D. T., What is Zen? N.Y., 1971.
6. Wood, E. Zen dictionary. N.Y., 1957.
7. Zen Buddhism. N.Y.
На корицата: Жезъл Дракон, от Хакуин.
Тази рисунка е била вид диплом, с който били удостоявани постигналите духовно извисяване чрез постоянно търсене на отговори на коан.
Орнамент в текста: Енсо (яп. кръг), от Банкей.
Един от най-дълбоките символи в Дзен-будизма. Изразява състоянието на духа, освободил се от заблуди, означава докосване до Абсолютната Пустота, отразява безкрайната Вселена.
Тази малка книга има необозримо по богатство съдържание. Чрез стародавни загадки (коан), притчи и диалози от и за прочути учители по Дзен читателят може би ще се докосне до мъдростта на Дзен-будизма. Изящни по форма, оригиналните текстове ще преведат съзнанието на европееца отвъд пределите на традиционната логика.
Стремежът при съставянето на книгата бе текстовете да са подредени приблизително според времето на появата им.
ДЗЕН И НИЕ
Въведение
Животът е страдание.
Причината за страданието е жаждата за съществуване.
Пътят към избавление от страданието е в унищожаването на желанието, страстите и суетата на битието.
Стремежът към освобождаване от Всяка зависимост на собственото Аз от кръговрата на емпиричното битие може да доведе до пълно освобождение и спасение (санскр. нирвана).
Така в общи линии се формулират четирите основни, свещени истини в будисткото учение на легендарния принц Гаутама Шакямуни. Отказал се от всички земни радости и блага, този велик индиец проседял седем години под дървото Бодхи (дърво на познанието). И изведнъж, ненадейно, настъпил миг, в който великата Истина озарила освободеното му съзнание. Обладан от състоянието на върховно блаженство, на пълно освобождение от тегобите на битието-страдание, принцът достигнал нирвана (санскр. „освобождение“, „покой“). Така постигналият Просветлението Шакямуни се превръща в Буда, Просветленият.
Будизмът обхваща не само религиозните измерения в живота на едни или други човешки общества. Той е и определен начин на живот, определен комплекс от културни ценности, определено светоусещане. Будисткото учение посочва на хората път към спасението. Този път преминава отвъд света на противоречията, отвъд света, съграден от духовни стремежи, интелектуални различия и скверни страсти.
Богатата философска традиция на будисткото вероучение от най-дълбока древност до днес го превръща 6 мощен фактор за социокултурно развитие на страните от Изтока. Съществуват два основни клона на будисткото учение — Хинаяна (Малка колесница или Тесен кръг на спасението) и Махаяна (Голяма колесница или Широк кръг на спасението). В много страни от Далекоизточния регион — Китай, Япония, Тибет, Непал и др., се разпространява махаянисткият будизъм под формата на множество различни течения и секти.
Сложната мирогледна основа на будистката философия, проникнала и Вплетена В митологията и религиозно-мистичните представи на много народи от Изтока, създава теоретична основа за религиозна и културна практика, за внедряване в живота на хората на доктрини, обреди и култове, както и на различни методи за психофизически тренинг и самоконтрол.
Проникването и утвърждаването на Махаяна в Китай (I-II век) е продължителен и труден процес на приспособяване към социалната структура и богатите духовни традиции на китайското общество. Възприемането му като чуждоземна идеология е съпроводено с трансформирането на много будистки принципи и норми и тяхното китаизиране. Ярък пример за това е създаването на будистката езотерична секта Чан (яп. Дзен), която според традиционната легенда е основана от индийския будистки патриарх Бодхидхарма с пристигането му в Китай в началото на VI век. Названието Чан произлиза от санскритското понятие Дхаяна (съзерцание, медитация). Превръщането на Чан-будизма във феномен на китайската култура се свързва с името на шестия чански патриарх в Китай Ено1 (638–713), който се противопоставя на традиционния тезис за постигане на просветлението чрез продължителни усилия за концентриран размисъл в процеса на медитирането. Шестият патриарх утвърждава идеята за внезапното озарение като резултат от интуитивен тласък в съзнанието на медитиращия. Това внезапно пробуждане, интуитивно озарение, води до висшия миг на познанието, до интуитивно постигнатото Чисто съзнание, което японският Дзен-будизъм нарича сатори. Идеята за внезапното озарение става основа за по-нататъшното развитие на учението както в неговия китайски вариант Чан, така и за силния разцвет на японския Дзен.
1
Транскрипциите на имената и термините са дадени според начина, по който се четат на японски език. Бел. ред.