ПРЕДИ да се прочуе с победата си над монголските нашественици, пълководецът Токимуне веднъж казал на своя учител по Дзен, Букко:
— Страхът е най-големият враг в живота ни. Как да се преборя с него?
Букко отговорил:
— Премахни източника, от който идва страхът.
— А откъде идва той?
— От самия Токимуне.
— Страхът е това, което ненавиждам най-много. Как може да идва от самия мен?
— Опитай се да избавиш от властта на личността на име Токимуне, за която така милееш.
— Как да го направя?
— Освободи се от всичките си мисли.
— Как може съзнанието ми да се освободи от мислите?
— Медитирай и се стреми да стигнеш до източника им.
— Имам толкова много житейски дела, с които трябва да се занимавам. Как да намеря време за медитация?
— Каквито и да са мирските дела, с които трябва да се справяш, вземи ги само като поводи за размисъл — казал Букко. — Така някой ден пред тебе ще се разкрие същината на този Токимуне, с когото не можеш да се разделиш.
ЗА ДА ДАДЕ ПРИМЕР как се постига „мушин“, състоянието на свободния от всякакви мисли ум, учителят Такуан цитирал следните стихове от старинната любовна поезия:
Башо, големият майстор на стиховете хайку, по едно време изучавал Дзен при учителя Бучо.
Веднъж учителят наминал да го види и запитал:
— Как си напоследък?
— След неотдавнашния дъжд мъхът е по-зелен от преди — отвърнал Башо.
Тогава Бучо му задал още един въпрос, за да види доколко той е вникнал в същността на Дзен:
— А какбо е било учението на Буда, преди да се появи зеленият мъх?
Отговорът на Башо бил:
— В спящите води се стрелва жабка. Лек плясък. После тишина…
Както се разказва, по-късно Башо написал думите „Езеро в стария парк“, добавил към тях казаното пред учителя по Дзен и така се получило знаменитото му тристишие.
СЕКИСО попитал:
Ако един човек седи на върха на тридесетметрова колона, може ли да се издигне още по-нагоре?
Учителят отговорил:
— Той трябва да се стреми да постигне Просветлението. Тогава ще се извиси чак до небето и ще е едновременно в четирите му краища.
ЕТО КАК посрещнал смъртта Каисен, учителят по Дзен на пълководеца Шинген Такеда12. Той бил настоятел на манастир в провинция Кай. През 1582 година манастирът бил обсаден от воините на Нобунага Ода13, защото Каисен отказал да му предаде потърсилите там убежище негови противници. Манастирът бил превзет, а на всички монаси начело с Каисен било заповядано да се събе рат върху покрива на голямата порта. За наказание щели да бъдат изгорени живи заедно с целия манастир. Всички седнали в поза за медитация и обърнали мисления си взор към образа на Буда.
Каисен казал:
— Обграждат ни пламъци от всички страни. Как ще завъртите своето Колело на Дхарма14 в този момент? Нека всеки от вас изложи накратко съждението си.
Един по един монасите се произнесли. Накрая Каисен изрекъл заключението си и всички посрещнали стихията на огъня в състоянието на съвършено единение върху мисъл и действие. Последните думи на учителя били:
ЯМАОКА, последовател на Дзен и майстор на меча, бил и наставник на императора. Но той винаги носел стари, дрипави дрехи, защото държал къщата си отворена за бедните и им раздавал всичко, което имал.
На императора досадило, че Ямаока идва при него все във вехти дрехи и му дал няколко златни монети с думите:
— Иди си купи нови дрехи, сине мой.
Учителят му благодарил, но на следния ден се явил в същото облекло.
— Къде са новите ти дрехи? — запитал императорът.
— Купих ги — отвърнал учителят, — но ги дадох на други деца на Ваше Величество, които не са богати като мен.
ДВАМА МОНАСИ, Тандзан и Екидо, вървели по кална улица в града. Наближили едно хубаво младо момиче, облечено в скъпа коприна, което се бояло да пресече улицата, за да не се изцапа.
— Почакай, момиче — казал Тандзан. Вдигнал го на ръце и го пренесъл на другата страна.
12
Владетел на провинция Кай (1521–1573). По исторически сведения за него режисьорът Акира Куросава е създал филма „Кагемуша. Сянката на воина“. — бел. прев.
13
Пълководец от т. нар. Епоха на враждуващите царства, който с военна сила успява да спре междуособиците и да обедини около една трета от страната. — Бел. прев.
14
Т.е. колелото на учението на Буда. Колелото (чакра — санскр.) е често срещан будистки символ, свързан с основни положения — напр. Колело на живота. — Бел. прев.