Двамата монаси не си проговорили до здрачаване.
Едва след като се били прибрали в манастира, Екидо не се сдържал:
— Монасите не бива да се доближават до момичета — казал той, — особено до хубавици като днешната! Ти защо направи това?
— Братко мой — отговорил Тандзан, — аз отдавна оставих онова момиче В града. Но ти все още го носиш.
ЕДИН БОРЕЦ на име О-нами (Големите вълни) бил надарен с необикновена сила и владеел превъзходно изкуството на борбата сумо. Насаме той побеждавал и учителя си, но пред публика дори неговите млади ученици можели да го хвърлят на земята. С тази си тревога той отишъл при един учител по Дзен, който бил отседнал в близкия храм край морето, и го помолил за съвет.
— Твоето име е Големите Вълни — казал учителят, — така че остани тази нощ в храма и се вслушай в морските вълни. Представи си, че ти си тези Вълни. Забрави, че си борец и стани тези големи вълни, които помитат всичко пред себе си.
И учителят се отдалечил.
О-нами останал в храма. Той се опитал да мисли само за вълните, но го спохождали какви ли не други неща. Постепенно обаче мисълта му завзели само вълните. С напредването на нощта те прииждали все по-големи и по-големи. Помели цветята във вазите пред Буда. Отнесли самите вази. Дори бронзовият Буда бил пометен. До утрото храмът бил залят с вода, а О-нами седял там с усмивка на уста. Този ден той излязъл на арената и надвил всички противници. И оттогава никой в Япония не можел да го победи.
КОГАТО Ямаока бил още самонадеян млад ученик, той посетил учителя Докуон. С желанието да му направи Впечатление той казал:
— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда. Няма добро, няма лошо. Няма учител, няма ученик; нищо не се дава, нищо не се получаба. Това, което смятаме, че виждаме и чувствуваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Никое от тези мними неща в действителност не съществува.
Докуон седял кротко и мълчаливо пушел лулата си. Но изведнъж вдигнал тоягата си и без предупреждение нанесъл силен удар на Ямаока. Ямаока отскочил разлютен.
— Тъй като никое от тези неща в действителност не съществува — казал Докуон, — и всичко е Пустота, откъде тогава идба гневът ти? Помисли върху това.
МАМИЯ бил мирянин, но сметнал, че трябва да учи Дзен. Затова той отишъл при един известен учител, който му възложил да размишлява върху известната задача — коан „Какъв е звукът от една ръка?“ Мамия си отишъл, но след седмица се върнал, клатейки глава. Не бил намерил отговор.
— Махни се! — рекъл учителят. — Ти не се стараеш достатъчно. Все още мислиш за пари, храна и удоволствия. По-добре да беше умрял. Тогава може би щеше да научиш отговора.
Следващата седмица Мамия отново дошъл. Когато учителят го запитал: „Е, добре, какъв е звукът от една ръка?“, той се хванал за сърцето, простенал и паднал като покосен.
— Добре, ти послуша съвета ми и умря — казал учителят. — Но какво стана със звука?
Мамия отворил едното си око.
— Все още не съм отгатнал — казал той.
— Мъртвите не говорят — отсякъл учителят. — Стани и излез оттук!
В ГРАД Киото имало два храма на Дзен-будистки секти и във всеки от тях — по един умен млад ученик, когото пращали по поръчки. От Северния храм всеки ден изпращали момчето да купува зеленчуци. Веднъж го срещнало момчето от Южния храм.
— Къде отиваш? — попитало то.
— Където ме отведат краката — отговорил ученикът от Северния храм.
При този отговор момчето от Южния храм млъкнало, но на връщане разказало случката на своя учител. За да не се оставя да го наддума съперникът му, учителят го посъветвал:
— Когато утре срещнеш момчето, задай му същия Въпрос. То ще ти даде същия отговор, а ти му кажи: „Ами ако нямаше крака, тогава къде би отишъл?“ Това ще го постави на място.
На другия ден двете момчета се срещнали и момчето от Южния храм запитало:
— Къде отиваш?
— Накъдето ме духне вятърът — отвърнало другото.
Това отново накарало момчето от Южния храм да замълчи и то пак отишло да се посъветва с учителя си.
— Е, добре — казал учителят, — утре го попитай: „Ами ако няма вятър?“
На следния ден, когато те пак се срещнали, момчето от Южния храм запитало:
— Къде отиваш?
Другото не закъсняло с отговора:
— Да купя зеленчуци.
УЧЕНИКЪТ Шичири четял сутри, когато крадец влязъл в стаята, опрял нож в гърба му и поискал парите.
— Ей там, В кутията са — казал Шичири и продължил четенето.
Когато крадецът вече си тръгвал, Шичири отворил уста:
— Остави ми малко за данъците, утре ще минат да ги съберат.