Крадецът върнал част от парите в кутията и пак се наканил да излезе.
— Не благодариш ли, когато ти правят подарък? — запитал Шичири.
Крадецът му благодарил и си отишъл.
Няколко дни по-късно крадецът бил заловен и наред с другото признал и че е обрал Шичири. Но Шичири не пожелал да свидетелствува против него.
— Подарих му малко пари — били неговите думи — и той ми благодари. Това е всичко.
Крадецът излежал наказанието си в затвора. Когато го освободили, отишъл направо при Шичири.
— Ще ми станете ли учител? — попитал той.
БОГАТ ТЪРГОВЕЦ помолил учителя Сенгаи да му напише някое мъдро пожелание, което да пази благополучието и щастието на семейството му.
Учителят взел четчица и туш и написал:
Дядото умира,
бащата умира,
синът умира.
Търговецът възнегодувал:
— Какво е това? Що за злокобно заклинание пишеш те срещу семейството ми?
— Това не е злокобно заклинание — отвърнал Сенгаи, — а пожелание за най-добро бъдеще. Пожелавам ти всеки мъж от твоето семейство да стане дядо. И никой син да не умре преди баща си. Какво по-истинско щастие може да желае едно семейство от живот и смърт в този ред?
УЧИТЕЛЯТ Рьокан живеел в бедна колиба в планината. Една лунна нощ той се прибрал в къщи и заварил крадец, който търсел какво да задигне.
Но Рьокан бил отшелник и нищо не притежавал.
— Клети приятелю — казал той на крадеца. — Изминал си толкова дълъг път, а не намери нищо.
Не ми се ще да си идеш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми!
И Рьокан се съблякъл и подал дрехите си на крадеца.
— Клетникът — рекъл голият Рьокан, когато непридирчивият крадец си отишъл. — Да можех да му подаря тази чудна луна!
ЕДИН ВЕТРОВИТ ДЕН двама монаси се препирали по въпроса защо се вее знамето. Първият рекъл:
— Аз твърдя, че се движи знамето, а не вятърът.
Вторият възразил:
— Аз съм на мнение, че се движи вятърът, а не знамето.
Край тях минал трети монах и казал:
— Вятърът не се движи. Знамето не се движи.
Мисълта ви се движи.
МОНАХИНЯ, която дирела Просветлението в много храмове, винаги носела със себе си малък и много красив Буда, саморъчно издялан от дърво и покрит с позлата.
Един ден монахинята отседнала в храм, където имало много статуи на Буда. Колчем запалвала благовонни пръчици пред своя златен Буда, тя използувала фуния, за да не отива ароматният дим към другите, а да го насочва само към носа на собствения й Буда. Но ето че след седмица нейният Буда станал за посмешище — лицето му не било Вече златен лист, а черни сажди.
ВЕДНЪЖ ученикът Сеихеи помолил учителя Суиби да му каже основния принцип на будизма. Той задал своя въпрос с думите: „Защо Бодхидхарма отишъл от Индия В Китай?“
— Почакай — казал Суиби. — По-късно, когато няма никой освен нас двамата, ще ти кажа. През деня те няколко пъти оставали насаме и Сеихеи все задавал Въпроса си, но Всеки път учителят слагал пръст на устните си. Накрая Сеихеи настоял за отговор. Суиби го извел навън.
— Тук няма никой. Кажи ми сега! — помолил Сеихеи.
Суиби прошепнал:
— Тези бамбукови дръвчета са високи. Онези бамбукови дръвчета са ниски. Ето защо Бодхидхарма отишъл в Китай!.
ЕДИН СТАР УЧИТЕЛ по Дзен винаги разказвал на лекомислените си ученици следната притча:
В късната Вечер един слепец си тръгнал към къщи след посещение у приятел.
— Би ли ми услужил с фенер? — попитал той приятеля си.
— Защо ти е фенер? — отвърнал приятелят му. — Няма да виждаш по-добре с него.
— Да — казал слепецът, — сигурно няма. Но другите ще ме виждат и няма да се блъскат в мен.
Така че приятелят дал на слепеца фенера си, който бил от хартия и бамбукови пръчки, със свещ вътре.
Тръгнал слепецът с фенера, но още не изминал и няколко крачки, ето че някой се блъснал право в него. Слепецът много се ядосал.
— Защо не гледаш къде вървиш? — извикал той. — Не виждаш ли фенера?
— А ти защо не си запалил свещта? — попитал другият.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на учението Дзен, което измествало умозрителното направление в будизма, предизвикало недоволство сред други будистки учени, занимаващи се главно с изучаване и тълкуване на сутрите. Не им харесвало и това, че учителите по Дзен се ползуват с благоразположението на императорския двор. Затова те предложили да се състои словесен двубой в присъствието на императора. Залогът бил победените да станат ученици на победителите.
В уречения ден диспутът бил открит от известен будистки учен с въпроса:
— Какво е всъщност Дзен, та претендира за свои особени тълкувания извън свещените.