Отговорил учителят Кокуши:
— Дзен е шестостранен воденичен камък, който се върти в Пустотата.
Задалият въпроса не намерил какво да каже. Тогава напред се изстъпил друг будистки учен и поставил на пода ковчеже.
— Какво е това ковчеже? — попитал Кокуши.
— Това е ковчеже, в което е затворена цялата вселена.
Тогава Кокуши замахнал с тоягата си и с един удар разбил сандъчето на трески.
— Ами сега, какво ще правим, като вселената е разрушена? — попитал той.
КОКУШИ бил хром и за него било трудно да седи по будистки с кръстосани крака. Един ден, когато почувствувал приближаването на смъртта, той се надигнал, за да седне в учителското кресло, но куцият му крак отново не го послушал. Тогава Кокуши казал:
— Аз ти се подчинявах цял живот, така че подчини ми се ти сега, в моя последен миг.
И той счупил куция си крак и с кръвта оросил одеждите си. След това спокойно написал своята прощална поема и се пренесъл във вечността.
ЯКУСЕН попитал Унган играл ли е с лъв и, като получил потвърдителен отговор, се поинтересувал колко. Отговорът бил шест.
Тогава Унган казал, че пак би поиграл с лъв, но само един. Защото, добавил той, „Едно е шест и шест е едно.“