Дзен, както и Чан, е своеобразна трансформация на съзерцателната форма на махаянисткия будизъм, свързана с школата Мадхаямика, провъзгласяваща идеята за реално съществуващата Пустота като Абсолют, който е единствената истинска реалност, без опозиции. В понятието Дзен се съдържа както самият процес на съзерцание, така и резултатът от този процес върху съзнанието (сатори). Последното се постига само посредством пълно елиминиране на себеобраза, на собственото Аз и постигането на Чистото съзнание или Супер-съзнание, наричано още Буда-разум (санскр. дхармакая).
Въпросът как да се постигне Истината се решава още от Чан-будизма, според който Истината е самото Озарение, Просветлението, животът е само илюзорна представа както във времето, така и в пространството. Светът е съвкупност от несубстанционални носители (буд. дхарма) — изначални, неизменни субстрати на същности, които са в непрекъснато движение и са основният закон на Естеството. Техните непрекъснати комбинирания и преструктурирания всеки миг образуват милиони сложни и неповтарящи се структури, а силата, която ги свързва, е карма (санскр. „акт“, „действие“). Движението и потокът на дхармите образуват човешката същност и личност, а карма-връзките определят и формират качествената й организация. Всяко настоящо съществуване на индивида определя следващата си карма. Потопяването в нирвана, постигането на сатори означава погасяване на движението на дхармите, успокояването му, постигане на Висшето Познание на Истината. По смисъла на тези разсъждения понятието Дзен, обхващащо както самото съзерцание като Път към постигане на Истината — озарение, така и самата истина озарение, може да се идентифицира със самата истина. И въпреки това, или може би тъкмо затова. Въпросът „Що е Дзен?“ е оставен без конкретен отговор в Дзен-будистката философия и практика. „Вие питате: Какво е Дзен? — пише известният японски будолог Д. Т.Судзуки. — Аз отговарям: Дзен е онова, което ви подтиква да зададете този въпрос.“2
Според Дзен-будистката теория Истината е навсякъде — както във всяко отделно Аз, така и във всичко около него. Истината е неделимост на обект и субект, тя е в красотата на цялата природа, в пречистващата радост на всекидневния труд, в изкуството да умееш да живееш, и то сега, в този момент, тъй като няма нито минало, нито бъдеще, а само настояще. За да се овладее изкуството на съществуването, трябва да се преодолее илюзорността на материалния свят и собственото Аз да се идентифицира с единственото истинно съществуващо — Пустотата (яп. ку). Просветленото съзнание е освободено от всякакви логически разсъждения и мисловни построения.
Дзен-будизмът изработва сложна система от различни методи за стимулиране на съзнанието към внезапното прозрение, които се превръщат практика за психотренинг и психофизичен самоконтрол. Един от тези методи или средства за активизиране на умствената дейност е решаването на парадоксални задачи (кит. гунан, яп. коан), загадки или въпроси, чийто смисъл и решение са извън обикновената логика. Тези своеобразни тестове, поставени като препятствие пред разума, съдържат в себе си началния мотив на Просветлението. Те предполагат интуитивното разбиране на скрития дълбоко под парадоксалната външна форма смисъл. Коан исторически се свързват с дзенските диалози мондо, които са също важен момент за подготовка на посветения В търсенето на Истината. Коан са ключови елементи при обмена на парадоксални въпроси и не по-малко загадъчни по смисъл отговори между учител и ученик. Целта е да се преминат поставените прегради, да се тренира интуитивното мислене на ученика в очакване на внезапния тласък на съзнанието към Просветление.
Една от четирите максими на традицията Чан-Дзен отхвърля вербалността от пътя към Просветлението на съзнанието. Едновременно с това утвърждава коан като един от основните методи с чисто вербален характер. Това противоречие се снема от философската обосновка на по-различното схващане на ролята на словото (думата) в културния контекст на същата традиция. Съгласно учението Махаяна сансара (колелото на раждане и смърт, колелото на битието) и нирвана — иманентното и трансцендентното — са тъждествени. При това положение думите престават да се противопоставят на просветленото съзнание като нещо иманентно на нещо трансцендентно. От тук просветеното съзнание може да използува словесния изказ, в който обаче думата не е понятие, а знак, признак на Просветлението. Затова при някои Ашя се употребяват едни и същи думи в противоположен смисъл или пък описват едно и също нещо с коренно противоположни по смисъл думи. Това се обяснява и с целта на метода — да разруши мисловните стереотипи, да преструктурира съзнанието и да го подтикне към интуитивно възприемане на описваното. Интуитивното познание (санскр. праджня) се приема и като единствен адекватен източник за разбирането на коан.