Отговорите на въпросите се схващали като верни или неверни в зависимост от степента на философска подготовка на ученика. Интересното тук е, че верният отговор на просветления разум може да бъде изказан със същите думи, с които и неправилният отговор на неукия.
Тази книга предлага за пръв път събрани и преведени на български език коан. Целта е българският читател да получи обща представа за сложната мисловна техника и особената нагласа на съзнанието, формирали се и развиващи се според хилядолетните традиции на източните култури.
Надяваме се, че книгата ще стане още една стъпка по пътя към единното и единственото според Дзен познание.
Кф.н. БОЙКА ЦИГОВА
КОАН
Загадки и диалози
ЕДИН МОНАХ запитал учител, който живеел в планината като отшелник:
— Къде е пътят?
— Колко хубава е планината — казал учителят.
— Не Ви питам за планината, а за пътя.
— Докато не минеш отвъд планината, сине мой, пътят няма да се открие пред теб — отговори учителят.
ЕДИН ЛЮБОПИТЕН МОНАХ запитал учителя си:
— Кой е Пътят?
— Той е пред очите ти — отговорил учителят.
— А защо не го виждам?
— Защото мислиш за себе си.
— А Вие? Вие виждате ли го?
— Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам“ и „ти виждаш“, погледът ти няма да се промени — отвърнал учителят.
— Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз“, нито „ти“?
— Е, когато няма нито „аз“, нито „ти“, кой е този, който ще иска да го види?
БУДА разказвал следната притча:
Един пътник, търтил в бяг пред преследващ го тигър, тичал, докато стигнал до ръба на една скала. Там се вкопчил в дебела лоза и увиснал над пропастта.
Над него тигърът изръмжал. Отдолу отекнал свиреп рев и, о, ужас — друг тигър гледал нагоре към него. Човекът висял на лозата, по средата между двата тигъра.
Две мишки, бяла и черна, започнали да прегризват лозата. Явно бързо напредвали. Тогава пред себе си на скалата човекът съзрял чепка с едро, сочно грозде. Захванат само с една ръка, той протегнал другата и откъснал едно зърно.
Колко сладко грозде!
Кой е Буда? Ето някои от отговорите на този въпрос, дадени от различни учители:
Нещо от глина, цялото в позлата.
Онзи там в залата.
Той не е Буда.
Планините се извисяват над морето.
Вижте онова трикрако магаре.
Изсъхнало лайно.
Устата е излаз на тъгата.
И най-добрият художник не знае как да го нарисува.
Бамбуковата горичка зад манастира.
СУБХУТИ, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата Пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недействителното. Докато седял под едно дърво в своето Просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:
— Колко красноречиво говориш за Пустотата! — възхваляли го те, подобно божии гласове.
— Но аз не съм говорил за Пустотата! — промълвил Субхути.
— Не си говорил. Ние не сме те чули. Това е тя, истинската Пустота — шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.
ДЕВЕТ години Бодхидхарма проседял в размисъл с лице към стената. По едно време при него дошъл да се учи конфуциански монах. Но Бодхидхарма продължил да седи неподвижен и безмълвен цели седем дни и нощи, докато монахът молел за вниманието му. Накрая монахът не издържал и като доказателство на своята искреност взел голям меч, отсякъл ръката си и я занесъл на Бодхидхарма.