Казал му:
— Ето знак за моята искреност. Дълги години търся мир за душата си и зная, че Вие можете да ми покажете как да го намеря.
Бодхидхарма казал:
— Не ми носи ръката си. Донеси ми душата си, за да мога да й дам мир, както желаеш.
— Там е бедата — отвърнал монахът, — че не мога да хвана душата си, нито дори да я открия, а камо ли да Ви я донеса.
— Виждаш ли — казал Бодхидхарма, — аз вече дадох мир на душата ти.
БОДХИДХАРМА завещал робата и паницата си на избрания от него приемник и оттогава насетне всеки следващ учител ги предавал на монаха, когото избирал за следовник. Гунин бил петият поред учител по Дзен. Един ден той оповестил, че ще го замести онзи, който напише най-хубавия стих, изразяващ истината за тяхната секта. Тогава ученият настоятел от манастира на Гунин взел четка и туш и написал с изящни йероглифи:
Никой от другите монаси не посмял да си съперничи с настоятеля на манастира. Но привечер Йено, скромен послушник, който работел в кухнята, минал през залата, където бил окачен стихът. След като го прочел, взел четчицата, която била наблизо, и с грубата си ръка добавил под горния стих:
Късно вечерта Гунин, петият от учителите, повикал Йено в стаята си:
— Прочетох стихотворението ти — споделил той, — и те избрах за мой приемник. Ето: вземи робата и паницата ми. Но настоятелят и другите ще ти завидят и могат да ти сторят зло. Ето защо искам да напуснеш манастира още тази нощ, докато другите спят. Сутринта настоятелят научил новината и веднага се спуснал след Йено. По обед го застигнал и, без да каже дума взел да дърпа робата и паницата от ръцете му.
Йено сложил робата и паницата на един камък край пътя.
— Това са само неща, които не са нищо повече от символи — казал той. — Ако толкова много ги желаете, моля, вземете ги.
Монахът алчно посегнал и ги сграбчил. Но не могъл да ги помръдне. Те били станали тежки като планина.
— Простете ми — проговорил той най-сетне. — Аз Всъщност желая познанието, а не предметите. Ще ме учите ли?
Йено отговорил:
— Спри да мислиш „това е мое“ и „това не е мое“.
После ми кажи, къде си ти. Кажи ми още как е изглеждало лицето ти, преди твоите родители да се родят.
ЕТО ЕДНА ИСТОРИЯ, която учителите по Дзен понякога разказвали:
— Имало една старица, която била родена в града на Буда, но още от малка се страхувала да застане пред него, макар всички да я уверявали, че е много свят човек. Всеки път, когато се опасявала, че може да го срещне по пътя си, минавала от другаде. Един ден, както вървяла към града, насреща й се задал благочестив мъж в оранжева роба. Той бил Буда. Старицата се ужасила. Не можела да избяга, но не искала да го погледне. Закрила очи с ръцете си — но, о, чудо на чудесата! Колкото по-здраво притискала своите очи, толкова по-ясно виждала Буда между стиснатите си пръсти. Коя е била тази старица?
УЧЕНИКЪТ Токусан имал обичай да посещава вечер учителя Рютан, за да задава въпроси и слуша отговорите му. Една вечер станало много късно, а той продължавал да пита.
— Защо не отидеш да си легнеш? — запитал Рютан.
Токусан се поклонил и тръгнал да излиза.
— В коридора е много тъмно — казал той.
— Ето, Вземи тази свещ — отговорил Рютан и му запалил свещта.
Токусан посегнал да я вземе.
Рютан се навел и я духнал.
МОНАХЪТ Дзуиган обикновено започвал деня, като се обръщал на висок глас към себе си: „Учителю, тук ли си?“
И си отговарял: „Да, ти, който питаш, тук съм!“
После казвал: „А сега ела на себе си!“
И пак си отговарял: „Тутакси ще се съвзема!“
После казвал: „И отсега внимавай! Не се оставяй да те въвеждат в заблуждение!“
И отговарял: „О, няма да се оставя, няма!“
ПО ПОВОД на известната Дзен-истина: „Буда проповядвал цели четиридесет и девет години, без да отвори уста“ учителят Генша казал:
„Набожните проповедници твърдят, че учението на Буда всякак помага; но помислете: как може то да помогне на слепия, глухия или немия. Слепият не вижда вдигнатата пред него тояга на учителя. Глухият не чува думите на учителя, независимо колко са мъдри. Немият не може да задава въпроси или да изрази своите мисли. И така, след като не сме в състояние да помогнем на тези хора, как можем да твърдим, че учението на Буда всякак помага? Каква полза от него?“
3
Под дървото Бодхи принц Сидхартха Гаутама бил осенен от Просветлението и станал Буда. Този разказ — действителен или алегоричен — е за това как при Дзен интуитивният метод взема превес над отвлечено умозрителния. Бел. прев.